Есе на тема: "Приятелството"

[mariqanastasova]

Zraveite!!!Imam da pravq dve eseta na tema.Purvata e ''Ezikat na tqloto'' a drygata e ''Psihichni smyshteniq i ioneshkase vuzrast'' molq vi ako mojete neshto da mi pratite.Blagodarq vi predvaritelno.trqbvat mi za 25.01.12.

Много често в обикновения живот, а и в професионалната сфера, това което не може да се постигне с чрез думи, става възможно чрез жестовете, погледите, усмивките, мимиките, пози на тялото или с други думи- с помощта на невербалната комуникация. Особено е значението й в бизнеса, където времето наистина е пари и където изготвянето на информацията нейната обработка, изпращането й, приемането й, разчитането й и в крайна сметка, нейното осмисляне е решаващо за крайния резултат във воденето на преговори, за сключване на договор, за осъществяване на доставка, за извършването на услуга и за реализирането на печалба.
Истината е, че непрекъснато растат значението и ролята на невербалната комуникация в бизнес общуването и във всекидневните взаимоотношения между хората.
Мениджърът и предприемачът стигат до прозрението за големите възможности на усмивките, жестовете, погледи и походки. Невербалните комуникационни канали са изключително ефективно средство за предаване на емоционални състояния , усещания и нагласи, по-общи аспекти на езика на тялото, като погледа, усмивката, жестовете, маниерите, мимиката и походката, техника на гледане и ръкуване. Езикът на тялото е процес, в който хората, чрез разменяне телесно- пластични сигнали и конкретно организиране на пространството осъществяват връзка помежду си, предават си сведения, чувства и мисли, общуват и се разбират без думи- само с помощта на телесните символи, знаци и конфигурации.
Науката занимаваща се с езика на тялото се нарича „кинетика”. Изучаването й е пряко свързано със сигналите на безсъзнателното (или подсъзнанието) и насочва вниманието към нерефлексните и рефлексни движения на части на тялото или на цялото тяло, чрез които човек предава емоционални съобщения към външния свят.
Невербалната комуникация е могъщо средство за разбиране между хората, защото е и резултат то кръстоската между културата и цивилизацията, природата и обществото. Човек, изпращайки безмълвните сигнали към другите, действа и като природно, и като социално същество: от една страна спонтанно, естествено и първично, и от друга- премислено, интелигентно и целесъобразно.
Според психологията влиянието, което оказвате върху околните, зависи 7 % от това, което казвате, 38 % от начина, по който го казвате и 55 % от езика на тялото ви. Човешкото тяло е в състояние да пресъздаде над 700 000 различни движения, които могат да бъдат разделени на 60 различни и символи сигнали, както и на 60 жеста. Познаването дори само на някои от тях може да бъде от голяма полза при по- успешното общуване с околните. Човек предава послание с думи в рамките общо на около 10- 11 минути на ден, като средностатистическото смислено натоварено изречение трае не повече от 2,5 секунди. Словесната част на разговора, очи в очи е по-малко от 35 % , а над 65 % от общуването между хората става по невербалин път.
Лицето на човек е истинско огледало на неговите емоции. Всеизвестно е, че то заедно с главата са най-информативната част от нашето тяло. Там се отразяват гневът и тъгата, страхът и смелостта, щастието и отвращението.
Феноменологията на езика на тялото, както и различните невербални практики, показват необикновеното влияние на телесните символи и знаци в комуникационния процес. Мълчаливият език обаче не може и не бива да се тълкува еднолинейно, защото в различните култури, раси и етноси едни и същи телесни сигнали означават често пъти различни неща. Успешното практикуване на невербалната комуникация е обвързано като със съзнанието, че тя е културно детерминирана и че би трябвало да се тълкува в комуникация с вербалното общуване, така също и с убеждението, че основният двигател в тихото общуване е подсъзнанието, инстинктът и рефлексът, което но свой ред прави досега трудно усвояването и изработването на конкретна стратегия за разбиране чрез телесните фигури и за осъществяването на успешната бизнес комуникация.
В невербалнен аспект шефът демонстрира превъзходството си и контрола над персонала и начина, по който той си върши работата чрез поглед, мимика, жест, ръкостискане, между телесно разстояние, пространствено разположение и оформление, облекло, сила и интонация на гласа и др. Ръководителите на компании дори несъзнателно или подсъзнателно правят така, че да изпъкне управленската позиция заемана от тях.
Всъщност, става дума за знаци, символи и различни невербални сигнали, чрез които те показват, че са нещо повече от останалите, че властта е в техните ръце и че само те могат да се разпореждат с нея. В някои случаи това личи даже от начина, по който те държат ръцете си в джобовете на панталоните, саката и жилетките си. Когато палците им са отвън, това със сигурност означава, че пред нас стои лидер със силен характер. Ако същото се наблюдава и при задните джобове, вече може да разпознаем желание или стремеж на мениджъра да скрие своите амбиции. Жена, която се държи по този начин, е способна да взема твърди самостоятелни решения. Ако стоящият срещу нас е сложил в джобовете си само палците, това означава, че той има навик да се люлее напред-назад, и че към него трябва да бъдем- по-малко доверчиви и да спазваме определена дистанция. Друг, широко разпространен начин за показването на началническото положение е чрез гарантиране и осигуряване на пространствено предимство над останалите. Старо правило е, например, че шефът сяда така в своя кабинет, че да има поглед върху всички и всичко. Подобна практика изключва столът и креслото му да са с гръб към вратата, защото тока той не би могъл да съди кой влиза и кой излиза от стаята. Лидерството се подчертава чрез кабинети и етажи, на които се намират те, обзавеждане, характер и разположение на мебелите; видове и марки на служебните автомобили, всъщност и привлекателност на секретарките, невербалното отношение на посетителя или подчинения към директора и обратното- кой кого изчаква по-дълго време, кой има право да влезе в стаята на другия и да прекъсне среща или даже телефонен разговор и т.н. Привлекателността на боса се изразява в това да седи на по-висок стол от останалите и да ги гледа от високо от своето бюро, да лиза в стаите на подчинените си без да почука на вратите им, да говори от по-къса дистанция или по свое желание да увеличава или скъсява разстоянието между себе си и персонала така, както намери за добре.
Голяма част от съвременните бизнесмени и предприемачи гледат на седенето зад бюро по време на официална среща като на отживелица. Лидерството от модерен и либерален тип предлага по-непосредствена форма на общуване, което от своя страна
изисква неизбежното изравняване по време на разговорите и преговорите. Обичайна практика е, когато деловите срещи се провеждат в приемните на една или друга организация, домакините първи да попитат своие гости къде биха пожелали да седнат и вече според избора на партньора си, да се наставят и те. Невербалният подтекст на подобно поведение е, че не толкова важно кой къде ще седне, кой ще бъде на по-почетно място, а по-важното е дали ще се върши добра работа. Тъкмо да се избегне възможното напрежение за статуса на местата, са измислени кръглите маси, които по правило би трябвало да гарантират равнопоставеността на участниците.
КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА НЯКОИ ЖЕСТОВЕ?
Ръцете играят централна роля в жестикулирането. Не прекъснато „говорят”. Във всички пози и при движението им към главата или други части на тялото, ръцете изразяват нещо.
При жените играта с колието, косата или обеците се счита за типичен признак на притеснение,дължащо се на несигурност или флиртуване. Този жест почти винаги се съпровожда с наклоняване на главата, което допълнително подчертава „готовността за подчинение”. Жените трябва да избягват този жест в работата си.
Мъжкият аналог на този жест е подръпването на мустаците или поглаждането на брадата. Независимо, че този жест понякога се тълкува кто задълбочаване и размисъл, трябва да се избягва. В по- голяма част от случаите това е признак на притеснение и несигурност.
Типични мъжки жестове са разглобяването на яката и ризата и потягането на вратовръзката. И в двата случая, това се тълкува като признак, че човек е притеснен, че се чувства притиснат. А ако тези жестове са придружени с високо вдигане на главата и изпъкване на малкия пръст на ръката, то това вече се приема за арогантно. От край време ръката в джоба на панталона се е приемала като признак на неуважение, днес обаче сигнализира и желанието за разпускане. Все пак трябва да се внимава с този жест особено, когато контактувате с по-възрастни хора.
Ръката в джоба на сакото не е грях, но при запознанство и представяне винаги се изважда. Това се отнася както за мъжете така и за жените.