Здравейте на всички!
Искам да си споделя мъката и да помоля за съвет,защото аз самата немога да се справя със ситуацията.
...Миналата година точно по това време се запознах с едно момче от бившото ми училище.Той от първия момент се влюби в мен,а мойта първа мисъл беше,че той ще е просто кратка авантюра.Започнаха се свалки-ала бала и как стана и аз неразбрах,но в един момент осъзнах,че аз обичам това момче,повече от мен самата..Всичко беше страхотно,той ме обичаше,аз го обичах и бяхме щастливи заедно.Само,че един ден той ми съобщи,че заради един много важен мач трябва да отсъства от града за 10 дена и ми предложи да ида с него.Но поне аз съм модел и точно в този период имах важно ревю и му казах,че е просто невъзможно да отида с него.С много мъки го изпратих до автобуса /защото ние много рядко се разделяхме за повече от 1 ден/ и за да мога малко да се разсея реших да се видя с най-добрия си приятел.Срещнахме се и повреме на разговора изведнъж стана дума за 'ходенето по навик' . След като се прибрах в къщи аз се замислих дали не ходя с моето момче просто защото съм свикнала с него и тази любов която изпитвах да не е просто плод на този 'навик'.Стана ми гадно и реших,че е най-добре да прекрата това,защото мислех,че няма смисъл да се продължава.Изчаках приятелят ми да се върне и го помолих да поговорим.Беше наистина много трудно.10 месеца аз бях решила да зарежа,защото си мислех,че нашата връзка е по 'нявик'.Моите и неговите очи бяха пълни сълзи..той ме обеждаваше..молеше ме да не си го мисля това...заклеваше ми се,че това не е така,че ние се обичаме и всичко е истинско...беше толкова тежко...!!!Но аз бях твърдо обедена,и понеже точно след няколко дена ме пращаха от фирмата на ревю извън България аз реших,че това е идеалния начин да го забравя.Заминах аз!Всеки ден беше страшно тежък за мен,той ми липсваше...много ми липсваше..а аз си внушавах,че това е заради факта,че съм свикнала с него...Какво ли не напрвих,че да си помогна-смених си номера на телефона,казах на родителите ми да не го допускат да се свърже с мен,взех всичките ни общи снимки и подаръци и ги захвърлих в мазето,даже си хванах и нов приятел.... От тогава минаха точно 4 месеца,а аз вече съм 100% сигурна,че аз направих най-голямата грешка в живота си и че аз наистина обичам това момче!!!На няколко пъти опитах аз да се свържа с него,но от както се хванах с другото момче,той ме намрази и единстваната реплика която чувах от него когато се опитвах да поговоря с него беше "махай се,не те понасям!" Сегашният ми приятел /с който се опитах да заместя любовта на живота ми/ държи на мен страшно много,а аз страдам,че немога да му отвърна със същото..Искам да забравя момчето което обичам от цялото си сърце и да бъда щастлива със сегашния ми приятел...а немога...
Какво да правя?Как да забравя единствено момче,което дава смисъл на живота ми?Толкова много го обичам и бих дала всичко за него...той го знае..но просто нещата немогат да се променят...аз съм виновна..зная го...но искам да променя нещата?!Искам отново да съм щастлива..толкова ли е много?Как да накарам сърцето ми да спре да бие за него и да накрам съзнанието ми да го забрави.....?!