Ох, милаа... Разбирам какво ти е.. Била съм в подобни ситуации, макар че не е толкова зле при мене. С приятеля ми ходим от година и 4 месеца, той е с година и няколко месеца по-малък от мен, аз съм на 18. И аз му давах пари постоянно, защото техните не му даваха, никъде не излизахме, защото той нямаше пари и т.н. Само два пъти ми е подарявал цветя - едно за 8 март и 1 за рд-то, което от половин година насам седи във вазата като реликва. И той постоянно иска на купони, а аз постоянно имам да уча и съм просто съсипана от умора. И с приятелки почти не излизам, защото предпочитам да съм с него. Абе какво да ти кажа... всичко се оправя с много бучене! Сърдене, цупене, скандали... И мноого разговори. Просто за най-малкото нещо, което стане, почвам да се цупя. Да, тъпо е, ама няма друг начин. И почвам да му опявам на главата какво е направил и защо това ме дразни, как се чувствам и т.н. За парите аз му казах истината, че с майка ми едвам смогваме и няма как... Че тя ми бучи. И той вече винаги ми връща парите, даже ме черпи, сега се очертава да ме води на вечеря утре (от 3 седмици отлагаме тая вечеря, ама по-добре късно, отколкото никога.)
Та това е: Казваш му същото - нямам пари.
То колкото и да го обичаш, ти не си банка, все пак. Просто му казваш, че имаш това да плащаш, онова да плащаш, не смогваш. Почни ти да искаш от него пари.
За пиянствата също. С тази разлика, че аз обичам да пия, обаче не мога да седя до късно, доспива ми се рано, защото съм уморена от учене. Еми казвам му: ВЕДНАГА СИ ЛЯГАМЕ! Той: Ама да ти направя кафе, бла бла... Аз: НЕ! Веднага си лягаме! Не ми е добре, не мога повече! Не съм робот тука да се насилвам да седя будна, за да си купонясваш ти.
На няколко пъти имаше изказвания от рода, че му провалям купона. Аз му казах: Еми хубаво, тогава си ходи сам по купони, повече няма да те търся изобщо. Обаче и аз ще ходя сама по купони и ще се забавлявам.
И той почна: Писее, ама аз не мога нито един ден без тебе, аз те обичам, не мога да си изкарам весело, ако ти не си до мен.
В твоя случай е трябвало да му дигнеш един лют скандал на твоя човек, че не е направил нищо да те защити, че ти не се чувстваш сигурна с него, че той е егати гадняра и животното, като е позволил на онези простаци приятелите му да те тормозят така. По един шамар на всички и така.

Проблемът е, че той не е достатъчно зрял. Това е истината. Предполагам и на тебе ти е ясно, обаче си го обичаш и не искаш да се разделяш с него, за да си търсиш друг, който да ти даде нещо по-добро.
Важното е той да може да включва и приема. И да се променя. ТОЙ ДА ПРАВИ КОМПРОМИСИ, А НЕ ТИ! Защото ти заслужаваш компромисите. Трябва просто веднага нещо като те подразни и да му казваш, да не криеш. И не в смисъл да му бучиш, ами да му опяваш и говориш, докато не се промени това нещо. А пък и в крайна сметка можеш да му кажеш: Или се дръж с мене както трябва, или просто се разделяме и край. Прави се на по-твърда. Да знай той, че не може да прави с теб каквото си иска и че ти не си негова собственост.
И му казвай в лицето истината, каквато си я мислиш. Аз на моя много пъти съм му казвала: Ти си незрял, ти си безотговорен и мързелив, и нищо няма да стане от теб, ако продължаваш така.
Ще се засегне, ама ще се замисли над себе си и ще се опита да се промени.
Незнам, мила, искрено ти пожелавам това да е криза и с малко спорове всичко да се оправи... Но ако продължава така... Няма как по-добре е да го зарежеш. А пък кой знае, може да се усети и да се промени...