"Скрити Вопли"

[Бубеее]

Здравеите!Спешно ми трябва анализ на произведението "Скрити вопли"
Благодаря предварително!

Здравеите!Спешно ми трябва анализ на произведението "Скрити вопли"
Благодаря предварително!

и на мен ако някой няма ли го

[tainstvenata]

eeee ne e tuk mqstoto na taq tema ... i ako se postraete malko poveche shte namerite!A i v daskalo ne pravite li?
potarsete v pomagaloto.com i v dr razdeli na foruma..

[BLaCk_LaDY_]

От мрачните пространства на един град, „огрешен и позорен“, приглушено прозвучава гласът на дълго стаявано съкровено желание - да бъде извървян пътят назад към миналото, да бъде върнат ходът на времето и възкресена картината на отлетялото щастие. Елегията на Димчо Дебелянов „Скрити вопли“ е носталгичното завръщане на изстрадалата душа към притихналия и приласкаващ свят на родното, съзерцавано през очите на спомена. Творбата е публикувана през 1912 г. след кратко и оказало се последно посещение на поета в бащиния дом, но в нея са отразени не толкова конкретните преживявания при тази среща със семейно-родовото, колкото драматичното предусещане, че е изгубена хармонията на градския човек с патриархалната среда.

Във време, когато тегнат умората и скръбта от житейските разочарования и крушения, блянът се извисява над тъжната реалност и призовава светлия дух на някогашната идилия в родната къща. Споменът мечта опоетизира онзи трудно доловим миг, когато вечерта се слива с нощта и здрачът неусетно е потопен в непрогледния мрак. Като представител на модерната българска лирика и последовател на френските символисти, Дебелянов се стреми да одухотвори и зареди с нравствено-философски внушения тези гранични състояния на преход, когато нюансите се преплитат и полутоновете изграждат мелодията на печалната изповед. В тази атмосфера надеждата е в противоборство с отчаянието, а вярата е изтерзана от съмнения. Копнежът за завръщане в дома изразява порива към един свят, превърнал се в символ на спокойствие и духовна цялостност, обич и упование в извечни ценности, пълноценно общуване с най-близките и със самия себе си. Това слънчево сияние на идиличното битие помръква и е обгърнато от скръбната меланхолия на последните гаснещи лъчи на жизнерадостта. От дистанцията на изтеклото време родният свят сякаш не е същият, а и поелият към първоизвора е вече „странник“, обременен от потискащото знание за противоречията в живота и безсмислието на всеки опит за промяна. Реалното завръщане е осъществимо, но хармонията вече е непостижима. Трагичното предчувствие за залеза на романтичните илюзии, за настъпващата нощ на безпощадната истина изтръгва горестните вопли на човека, който живее с примирението на обречения - самотен, безсилен, бездомен.

„Най-безприютното дете на нашия нов живот“ (според оценката на Тончо Жечев) обобщава своята лична драма, сливайки я с трагедията на множество сродни души - „скръбни и нещастни“. Пътуването към родното е представено чрез обобщено - лични глаголни форми, които са с разнородна темпорална ориентация - едновременно спомен за изживени мигове и несбъдната мечта. В монологичната изповедна форма на елегията прозвучават и диалогични интонации, тъй като стиховете са насочени и към търсения, желания събеседник, който ще разбере посланията на творбата и ще ги възприеме като откровение за своята съдба.



Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.



Родният дом очертава свещеното пространство на радостта и майчината „усмивка блага“ - без укор към завърналия се син, без обвинение за непостигнатото и пропиляното. Художественото изображение в стихотворението откроява двата свята, които са контрастно разделени - „безутешните дни“, белязани със знака на мъчителна духовна криза, и скъпите опори на лутащата се мисъл. Символният образ на прага разкрива границата, където стихва тревожното вълнение и безпокойство. Именно там майката приласкава и утешава своето дете, именно там лирическият герой се чувства защитен от вечната си спътница - грижата. Двукратно повтореното обръщение изплаква и насъбраната мъка, и молбата за прошка, и плахата надежда:



Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...



Не са нужни много слова, за да се изразят радостта от завръщането, усещането за душевна свобода и лекота /“Кат бреме хвърлил черната умора...“/, за осмисленост на съществованието. Творбата рисува пестеливо, чрез символиката на внушенията и недоизказаността очарованието на патриархалния мир с неговата устойчива система от нравствени ценности. Идвайки от големия град, метафорично обобщен в друга Дебелянова творба като „пустошта огромна“, скиталецът търси в „бащината къща“ вярата, която го свързва с близките, избавя го от самотата и го издига над скептицизма. В свое писмо до Николай Лилиев поетът споделя: „Без богове не може да се живее - щастлив е оня, който носи най-много светилища в душата си.“ Свещена е „старата икона“, която благославя разкайващия се блуден син. Свята е „стаята позната“, където човек открива жадуваната тишина, топлина и сигурност. В изменчивия и враждебен външен свят се разразяват бури, детронират се доскорошни кумири, а в безвремието на родната „заслона“ лирическият герой е сред вечните опори на духа. След мъчителното бродене без значима цел и посока страдалецът намира бленувания „пристан“, в който няма конфликти и драматични сътресения, и в сладостно-тъжно уединение се вглъбява в себе си, обхваща изминатия път.

Духовният учител на Димчо Дебелянов - Пенчо Славейков - в лирическата си миниатюра „Ни лъх не дъхва над полени...“ също проследява завръщането към „родний кът“. Мисълта за непостижимите блянове не поражда обаче песимистични обобщения:



където ме с усмивка чака

на мойто щастие сънят.



Славейков представя щастието като красива илюзия, пренесена в романтичното пространство на въображението. Дебелянов възприема илюзорността на прекрасното фаталистично като съдбовно предопределение. Още първите стихове на елегията загатват за финалната поанта. Ключовите думи в творбата изграждат представата за края, за достигнатия предел, за смъртта: „вечерта смирено гасне“, „последна твоя пристан и заслона“, „мирен заник“, „мойто слънце своя път измина“. Тази безнадеждност и неверието, че има смисъл да се живее, да се очаква, да се търси, са отразени в едно Дебеляново писмо до Иванка Дерменджийска: „Сега е пусто и студено. Скоро може би ще започне нов живот - без надежди, без смисъл, без пролет.“

Човекът, който се стреми духовно да се приобщи към патриархалното и да се пречисти чрез досега с миналото, назовава себе си „гостенин“, „печален странник“. Отчужден от обезличаващата стихия на градския живот, лирическият герой болезнено чувства дистанцирането си и от родовото.

Началният стих на елегията определя една възможна, желана посока: „Да се завърнеш в бащината къща...“ Финалният стих обезсмисля желанието и отхвърля спомена като ненужен: „напразно спомнил майка и родина.“ Ако началото е послание към всеки, който възприема себе си като своеобразен духовен двойник на Аза, поантата не търси брод към другите, а издига непреодолима бариера между печалния странник и света на миналото, на родното. Скръбното възклицание „О, скрити вопли...“ обобщава драмата на страдащия самотен човек, за когото вече няма утеха. Стонът не е адресиран към никого, а отеква „скрит“ в затвореното пространство на болезнено наранената душа. Дебелянов е възнамерявал да развие тази тема в поетичен цикъл със заглавие „Скрити вопли“, от който са публикувани само две стихотворения: „Да се завърнеш в бащината къща...“ и „Изминал пътя през лъките...“.

Мотивът за завръщането има тъжно присъствие както в поезията на Димчо Дебелянов, така и в следсмъртното му битие. През 1931 г., петнадесет години след гибелта на поета край Демир Хисар, неговите кости са пренесени в родната Копривщица. Като откровение за страдалческата участ на лирика звучат думите на сестра му Мария Дебелянова-Григорова: „При пренасянето тленните останки на Димчо при портите на родния дом бяха прочетени две от най-задушевните му песни: „Да се завърнеш в бащината къща...“ и „Помниш ли, помниш ли...“ Но уви! - от хубавото минало нямаше и помен.“


заповядай

[BLaCk_LaDY_]

http://pravoslavie.domainbg.com/15/vopli.html

http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=359

http://www.teenproblem.net/school/index.php?m=s&id=355

ето ощи три анализа,но виж точно коя тема ти трябва.Успех!