Цитирай Първоначално написано от dead
Мислих, мислих и най-накрая измислих - ще споделя.
От 2 години насам съжалявам изключително много за една моя изключително голяма грешка. Запознах се с едно момиче. Харесахме се в последствие на което тръгнахме. От там тръгна всичко... През първите 2 месеца връзката ни вървеше повече от перфектно, но на третия, незнайно защо нещата се усложниха. Кой ги усложняваше ли? Ами аз. Никой друг освен мен. Постоянно и се карах за всичко и я отбягвах. Карах я да се чувства повече от зле. Виках, крещях и какво ли не. Нараних я много и въпреки всичко тя ме обичаше с все сърце. В края на 3-тия месец и казох, че не желая да бъда с нея повече, при което сълзите и потекоха и тя побегна. В следващите 2 месеца я виждах от време на време. Ставаше все по-слаба и по-слаба а беше нормално и красиво момиче. Нараних я много. Всеки път когато я виждах се чувствах по-зле и по-зле. Времето летеше а аз с всеки изминал ден се измъчвах повече и повече, любовта ми към нея нараства и не спира. Лягам и ставам с мисълта за нея. Обичам я толкова много, че не можете да си представите. Любовта е нещо прекрасно, но понякога и нещо болезнено. Както казваме човек оценява нещо чак след като го загуби. Наистина съм много объркан и не знам даже защо в момента пиша това. Може би просто да споделя с вас... Или може би, защото търся помощ? И аз не знам вече. Учете се от грешките на другите и не ги повтаряйте.

Поговори с нея!Кажи и за тази грешка!Ако те е обичала,както казваш преди ,значи ще се върне при тебе УСПЕХ!