Ами и аз да споделя.. значи до преди време имаше едно момче, симпатично такова от мойто даскало, което не веднъж ми казваше показваше, че ме харесва и че си пада по мен, обаче не му обръщах никакво внимание макар, че ме привличаше, и един ден, просто ей така от нищото ми хрумна , че щом момчето ме харесва нали да си пробвам късмета с него току виж се получи нещо хубаво между нас и го потърсих да излеземе на кафе да се поопознаеме малко, и в същия момент в който му предложих да излезем, той каза, че в момента си има приятелка и продължава да си ме харесва, обаче страшно много държал на нея и не искал да я зарязва и т.н., и в точно тоя момент ме обхфана една ярост, че съм пропуснала голяма вазможност с него и ми стана кофти такова, че късно се осузнах за него.. та мисълта ми е.. защо съм толкова глупава, защо не се престраших по-рано да го поканя да излеземе, защо почти винаги се получава така, че понякога бая късно се престрашава човек да направи нещо което е редно.. защоооооооо