До болка устните прехапвам,
струйка кръв по лицето пълзи,
и влива се нежно в сълзите,
пролети от мойте очи.

Не плача от раната нова,
ала са кървави тези сълзи,
сякаш не пия вода,а отрова,
сякаш нещо във мене гори.

Спри!Недей!Остави ме!
Не ме гледай пак с поглед красив!
Ти изтри от сърцето ми твоето име,
ти превърна деня в облак сив!

Боли и това си заслужих,
с грешна крачка,и порив,и вик...
И нека сега боли ме!
Сама съм... Ти поне бъди щастлив!