Здравете приятели (на света няма такива), изправен съм отново пред баналния проблем. Да бъда или да не бъда. Преди известно време харесвах много едно момиче (сега вече мога да кажа, че съм бил влюбен в него). Ама тя не ме поглеждаше, защото ходеше с още 3 приятелки, а на мен ми бе много трудно да я заговоря така, а те никога не се разделяха. Най-накрая се осмелих, да я попитам дали ще излезе на едно кафе с мен, и последва първо може, а после няма ... Аз направих нужното за да забравя за нея, но сега 2 години по-късно отново ми идва на акъла за нея. Забелязвам, че тя не ме отбягва както преди.Когато поздравя, тя ми отговаря, но с не мога да кажа каква интонация (все още не съм сигурен), а когато я погледна ме поглежда в очите също. Сложното в сучая е дилемата: да открия ли картите си като и кажа, че я харесвам (или още по-философски да погледна и да я попитам дали тя ме харесва), или да изчакам още време, леко флиртувайки с нея, и показвайки и, че може би ! имам чувства към нея (последните две години подхождах с пълна апатия към нея, въпреки че я виждам често, защото ми бе тежко, че ме отряза)
Уффффффф, както го е казал Хамлет - Да бъдеш или да не бъдеш? Затова още се чудя какво да правя, въпреки че, мога да чакам, защото аз съм търпелив човек, но само ако залагам на сигурно.