Абе живота е безсмислен,но макар да съм го осъзнал,си живея по инерция - животното в мен не ще да мре,ясно? Не,че съм се отчаял или съм в депресия,дори напротив - но това,че има живот въобще,няма никакъв смисъл. То и от вселената няма смисъл. Абе не е възможно да се разсъждава правилно за подобни абсурди като съществуването и прочее.