Ох, айде. айде. Любовта умирала, когато е от разстояние...Не и ако наистина има любов, тогава тя става 2 пъти по-голяма. Такава любов, че си готов на тази жерва, за да си точно с този човек. ЗА съм, ако хорицата се виждат поне на 2-3 седмици, защото иначе наистина боли..Била съм 2 пъти в този случай. Първият приятелят ми беше от Англия и скъсахме няколко седмици след като се прибра, защото не му удържаха ангелите, но и да ме чака половин година - това беше почти невъзможно. И все пак знам двама души които са от различни страни и ходеха доста време като се виждаха само ваканциите.
Миналата година приятелят ми учеше в София. Прекарах страхотна година като не смятаме притесненията ми за него дали е добре и т.н. Всичко останало беше перфектно. Чаках го с нетърпение, изкарвахме си страхотно заедно и въобще не си омръзвахме, а искахме все повече и повече. Всяка свободна минутка гледахме да сме заедно, беше само мой когато беше тук. Сега е тук, но нещата са по-различни. Радвам се, че ми е близко, но романтиката изчезна и толкова съм свикнала с предишния живот, че не мога още да схвана какво става...Даа..беше невероятно! Знаех, че е някъде там, че си мисли за мен, че ме обича и че ще си дойде събота и неделя заради мен, ще пропътува 500км заради мен! Чак сега осъзнавам чувството след толкова излети сълзи...