.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 9 от общо 9
  1. #1

    Регистриран на
    Nov 2006
    Град
    Свищов
    Мнения
    11

    RQ: Смърт и безсмъртие в "Обесването на Васил Левски&qu

    Много спешми трябва ЛИС на тази тема:
    Смърт и безсмъртие в "Обесването на Васил Левски"

    Като разцъквах из интернет търсейки тази тема попаднах на няколко препратки към този форум с точно тази тема, но като цъкна на линка и ми изкарва, че темата вече я няма

    Много ще съм ви благодарен ако някой я пази и ми я прати!
    Много благодаря предварително.

    може да се свържете с мен на емайл: mnoo_ludi@abv.bg
    или направо пуснете темата тук.

    Благодаря пак!

    п.п. ако е по късно от тази вечер 12 часа някъде, няма нужда да си правите труда да я търсите или пишете(ако някой би се захванал) ...

  2. #2
    Мега фен Аватара на sherry
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    ~KisS ThE RaIn~
    Мнения
    3 851
    Мисля, че ето тая тема я е имало в сайта:
    Последната Ботева творба е печатана за първи път във в-к “Календар за 1876г” и се радва на изключителен интерес и популярност. В това произведение откриваме типичните за Ботев мотиви и образи, взаимствани от фолклорната традиция, ала пречупени през гледната точка на обърнатата логика, използвана за изграждането на стихотворения като “Елегия”, “Борба” и “Моята молитва”.

    Мотивът за майката като персонификация на родината е изведена до съвършенство, чрез обединението на двата образа:

    О, майко мила, родино мила!

    Обединени от плача двата образа се сливат в един, чието развитие може да се проследи в Ботевата поезия, но до този момент остава незавършено.

    Анализаторите твърдят, че Ботев проектира смисъла на идеята на “Обесването на Васил Левски” върху структурата на баладата “Хаджи Димитър”, но в обърната логика. Докато в баладата се набляга на мистичността и внушенията се постигат чрез нереални образи, в “Обесването на Васил Левски” водеща роля има реалността, реалните факти. Това не означава, че поемата страда откъм образност или, че е ощетена откъм внушения.

    Цветовете в “Обесването на Васил Левски” са противоположни на цветовете в “Хаджи Димитър”, противоположно е и времето – горещото лято в баладата нагрява кръвта в жилите на бунтовника, докато студената зима от другата творба сковава сърцата в ледена прегръдка, вцепенява чувствата. Гамата от цветове е издържана предимно в черни тонове – “черна робиня”, “черно бесило”, докато в баладата “Хаджи Димитър” е – “бяла премяна”, ”трева зелена” . Отсъства дори характерната за зимата девствена белота на снега, понеже цветът се свързва със събуждането на надеждата, а тази творба не говори за духовното безсмъртие, тя говори за безнадеждност:

    …и студ, и мраз и плач без надежда

    навяват на теб скръб на сърцето.

    Присъствието на черния цвят, освен че дава физически облик на робството, кореспондира и с мотива за смъртта – в ролята на белег за траур. Майката – родина носи траур – /народния израз всъщност гласи / носи черно/ в израз на скръб по обесения “един син”. Още един път Ботев постига пълно сливане на образите на майката и родината чрез последователните обръщения “майко” /стих 7/ и “Българийо” /стих 11/. Родината е назована, даден и е политически /физически/ образ, а не обичайната абстрактна представа за родината – свят, неограничен от имена /граници/.

    В “Хаджи Димитър” природата е солидарна с мъките на героя, тя е грижовна и милостива. Митологизираните животни – орлицата, вълка и сокола също изразяват съпричастие, на тях дори са вменени нетипични, почти човешки действия, за да бъде отново подчертано съпреживяването на страданията. В “Обесването на Васил Левски” природата е представена чрез образите на гарвана и зимата. У птицата няма нищо човешко, тя е “проклета” поради връзката си с гроба, внушаващ отново идеята за траурла и втори път заради самата си природа – всеизвестен факт е, че гарванът се храни с мърша, за това присъствието му около бесилото не е странно. Странно е присъствието на гроба, защото обесеният остава необесен, за да бъде всъщност видян. / Но тъй като по това време Ботев живее в Румъния, става дума за духовен поглед, духовно присъствие на смъртта и обесването/. Всъщност този мотив присъства и в по-ранните Ботеви творби “Елегия” и ”Борба” като образ на спящия народ, изравнен с живия мъртвец, погребан в своя сън. В “Обесването на Васил Левски” Ботев непряко се възползва от ефимизма “вечен сън” именно чрез символиката на гроба. Благородството на вълка от баладата “Хаджи Димитър” се превръща в зловещия образ на “псета и вълци”, внушаващ жестокост и озлобление. Срещу мистичните самодиви, имащи силата да въздигнат лирическия герой “в небесата” са противопоставени напълно безпомощните хора:

    …старци се молят горещо,

    жените плачат, пищят децата.

    Макар убеден атеист, в поезията на Ботев често откриваме библейски мотиви. “Обесването на Васил Левски” не прави изключение. Обесеният е “един син”. Това словосъчетание кореспондира с библейският образ на Христос, “син божи и син человечески”, а лирическият герой е син на майката и на родината, т.е. както на абстрактното, така и на реалното.

    Самият образ на бесилото е двукратна библейска митологема. Един път заради израза “виси на него със страшна сила”, който, свързан с предния стих и словосъчетанието “твой един син” отново напомня за Христос – Спасителя, за разпънатия на кръста Христос, умиращ, за да изкупи греховете на хората. Свързването на лирическия герой /който в този случай е различен от лирическия АЗ/ с образа на Христос или и своята историческа обусловеност – факт е, че Левски /назован като лирически герой в заглавието, но не и в текста на творбата/ е застанал в сърцата на хората с прозвището “Апостол на Свободата”, а в Библията апостоли са наречени най-близките последователи на Христос. Втората логическа връзка на бесилото с християнската символика отново минава през образа на Христос, за да достигне до образа на Юда и мотива за предателството. Юда, предателят на Христос умира, обесен от собствената си ръка. Освен историческата истина, че Левски е екзекутиран чрез обесване, съществува и лирическата, символна истина на обесването. Героят е обесен, но не защото е предател, а защото е предаден – отново историческа истина, ала пречупена през поетичните възприятия.

    В своя трети смисъл бесилото развива мотива за смъртта и нейното опоетизиране. Макар и използвано вместо позорно наказание през Средновековието, в творбата чисто физически и абсолютно буквално акта на обесване въздига лирическият герой. Макар и мъртъв, той е над света. мотивът за въздигане н смъртта е вече познат от творби като “На прощаване” и ”Хаджи Димитър”, но в тях смъртта се постига сред пространство и свобода /Балкана/, докато в “Обесването на Васил Левски” тя е насред робската земя и дори е локализирана – “там близо край град София”.

    Един от най-характерните за Ботев мотиви – този за песента и пеенето също не е пропуснат в последната му поетическа творба. Макар и изведен в края, мотивът за песента обединява всички звуци в творбата, които също като нея са грозни, зловещи и зли. Воят на “псета и вълци” и злата песен на зимата от своя страна се противопоставят на гласа на родината – майка, който е “глас без помощ, глас в пустиня”. Преобърнатата Ботева логика превръща песента в инструмент на злото, а траурния плач в безмълвен потрес. Между тях /както в смислово, така и в текстово отношение/ е образът на обесения – “със страшна сила”.

    …”Не е трудно да се почувства, че необичайността на думата “сила” изпъква на фона на многоликото безсилие, което заобикаля героя.

    …Нормално е в лицето на обесения да се вижда някакъв идеален, пределен случай на безсилие, пасивност, незащитеност… Поетът преобръща наопаки “нормалната” логика, като сменя ролите – силен, и то страшно силен се оказва “най-уязвеният” – мъртвият, оплакваният, самотно висящият. Безсилни в своята вцепененост, обърканост, неутешимост остават живите, оплакващите, многото.”/Радосвет Коларов/
    Много е изписано за Левски и Ботев, за приятелството между двамата. Ала върховете, достигнати от Ботев със стихотворението “Обесването на Васил Левски” все още остават недостигнати къкто откъм поетическо майсторство и образност, така и откъм сила на внушенията и чувствата. И това е останало в българската литература с клишираното вече, ала дълбоко истинско и смислено понятие “Ботев гений”.


    Тук има споменато и за Хаджи Димитър, но не мисля, че е проблем
    Ако ме прогониш, ще изгасна.
    Ала доближиш ли се, ще се стопя.
    Да те имам е така опасно!
    (Да те нямам значи да умра.)

  3. #3

    Регистриран на
    Nov 2006
    Град
    Свищов
    Мнения
    11
    Благодаря много.
    Сега ще го прочета и да се надявам, че нещо ще ми помогне...

  4. #4
    Мега фен Аватара на sherry
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    ~KisS ThE RaIn~
    Мнения
    3 851
    Цитирай Първоначално написано от The-God
    Благодаря много.
    Сега ще го прочета и да се надявам, че нещо ще ми помогне...
    Учителката ти строга ли е? Какви са й изискванията? Тая тема е хубава, не знам, би трябвало да ти помогне, ако не, да търся още?
    Ако ме прогониш, ще изгасна.
    Ала доближиш ли се, ще се стопя.
    Да те имам е така опасно!
    (Да те нямам значи да умра.)

  5. #5

    Регистриран на
    Nov 2006
    Град
    Свищов
    Мнения
    11
    Ами за строгото, не е много строга, но изискванията са и като тези на кандидат студентски изпити което е много против целия ни клас, освен мен...

    Е все пак ако можеш да намериш още нещо и не те затруднява ще го приема на драго сърце

  6. #6
    Мега фен Аватара на sherry
    Регистриран на
    Jan 2005
    Град
    ~KisS ThE RaIn~
    Мнения
    3 851
    Ботев оставя след себе си едва двайсетина стихотворения, но те го нареждат сред най-великите поети на човечеството. Родено от могъщ талант, неговото поетическо творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко лично изживяване и на въплътяване на тези вълнения в гениални художествени творби.Драмата на една епоха е минала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична човешка, гражданска и творческа съдба и е дошла до нас като съкровена изповед.

    ****
    И в "Обесването на Васил Левски" природа, народ и родина са слети в единно съществуване.Зимният пейжаз е образец на върховно поетическо майсторство, което позволява на автора само в две четиристишия, с впечатляващ лаконизъм и вещо използване на словото, да изтръгне от него пределно адекватен изказ.Завладяваща е силата на изображението,която въздейства върху всички сетива.Обрисовката се отличава със зрителна и слухова образност, пластичност и драматична динамика, с бързо разрастваща се обемност, които извеждат до кулминацията на историческото поражение.
    ****
    Само това намерих, дано съм помогнала, мисля, че първия анализ, който ти дадох, ще ти свърши работа
    Ако ме прогониш, ще изгасна.
    Ала доближиш ли се, ще се стопя.
    Да те имам е така опасно!
    (Да те нямам значи да умра.)

  7. #7

    Регистриран на
    Nov 2006
    Град
    Свищов
    Мнения
    11
    Благодаря ти много!
    Аз сега го пиша и сестра ми ми помага, че на нея по и спори литературата
    Пък дано се справя.
    Благодаря ти още веднъж

  8. #8
    Да знаеш как да печелиш е първата стъпка, но освен това трябва да знаеш и как да извличаш полза от победите.
    Правила на Форума http://www.teenproblem.net/f/pravila.html

  9. #9

    Регистриран на
    Nov 2006
    Град
    Свищов
    Мнения
    11
    Coki,
    темата е за "Обесването на Васил Левски", не за "Хаджи Димитър"
    Иначе за "Хаджи Димитър" има на много места в интернет, но за обесването не намерих никъде за това се обърнах към този форум

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си