Човекът, когото никога няма да забравя.
Веднъж го срещнах просто така.Не бе случайна среща, но не бе и очаквана.Не и точно в този ден.Навярно дълбоко в себе си винага бях предчувствала вълнението на този миг.Така разтърсващ, че средностатистическият човешки ум не би могъл да си представи.Миг белязан от вечност!
Погледна ме право в очите.
Пронизващи и същевременно потапящи всичко със себе си.Той бе спокоен, но в него пулсираше много агресия.
Жива.
Тя го поддържаше силен и независим.
Изглеждаше мъдър и бе много повече отколкото изглежда но в очите му се четеше безумие.Сила така бясна и неудържима.
Усмивката му бе приветлива и нежна.Усмивка на дете, невинно и предсказуемо плахо.Но ъгълчетата на тази усмивка издаваха тайната.
Това бе хищник.
Доволно причакващ жертвата си и предчувстващ вкуса й.Очите му бяха спрели.
Разширените му зеници се разливаха като петна черно мастило-харесваше това, което вижда.
Застинало изражение, което и за секунда не издаваше разбеснелите се зверове в душата му.
Тайна.
Бе сам, но не изглеждаше самотен.Навярно имаше всичко?
В очите се отразяваше душата му(понякога истината става толкова банална, че хората си позволяват да я пренебрегват).
А тази истина разкриваше всичко!
Той бе нараняван и още пазеше белезите по себе си, но имаше силата сам да се излекува от болката.Бе господар, който манипулира и унижава за удоволствие.Роб, чакащ да се подчини изцяло.Бе добър, но не на всяка цена!
Жесток, когато изпепеляваше всеки чужд образ за да остане верен единствено на себе си.
Обич?
Бе загадъчен и същевременно разкрит изцяло но кой можеше да го прочете?
Бе вярващ.
Често говореше за хората на Господ, но когато говореше с хората за Бог те не разбираха.Не още
Той бе и мъж и жена и в това бе неговата сила.
Бог!
Познаваш ли този човек?
Аз никога няма да го забравя
А тази среща бе само за частица от вечността
В ОГЛЕДАЛОТО.

malko sus zakusnenie .. sy