Ами винаги е така ..трябва да събереш много горчив опит ,да останеш много пъти разочарован.....да изпиташ с всяка частица от тялото си болката от несподелената любов, от лъжата или изневярата....докато накрая не намериш истинската любов, която ще те кара да плачеш, но само от щастие. И всеки път,когато останеш наранен си казваш, че повече никога няма да обичаш... че не искаш повече никога да се влюбваш...но както казват: " Любовта не пита, а връхлита " ....и срещаш нов човек,който е различен...и който успява да достигне до сърцето ти и изведнъж осъзнаваш,че ти май отново си влюбен,,,на пук на самия себе си . ..без всякаква логика.
И когато се случи просто не трябва да гледаш назад към миналото !!!не трябва да си песеимист и да си сигурен, че накрая пак ще страдаш... Впусни се в Новото с надежда, че този път ще е различно...с Вяра за нещо истинско....не бягай от любовта , мислейки си ,че така ще избягаш от болката, а й дай шанс да кацне на твоето рамо.. Защото не знаеш кога ще те изненада. И се замисли: нали не искаш страха да е причина да изпуснеш щастието си !!! И както обичам да казвам : По-добре е да направиш нещо и да съжаляваш ако по някаква причина то се провали , отколкото цял живот да съжаляваш, че не си опитал !!!

P.S.- извинявам се ако мислите ми ви се струват "леко" объркани или съм се отклонила от темата..... просто написаното е силно повлияно от моментното ми емоционално състояние...