Първо да кажа,че доста време се чудих дали да пуска изобщо такава тема,но все пак просто нямаше пред кой да си излея душата и така стана...
По принцип съм по обидчив човек и приемам дребни неща навътре както и жестове и т.н.
Зависи и от кой де,но от доста време си харесвах едно момиче от моя клас и не знам но просто скоро осъзнах,че може би я обичам наистина,а не знам тя какво мисли дори за мен,защото не си говорим чак толкова често т.е. не сме толкоз гъсти.
Просто всичко в нея ме кара да се разтапям не знам и аз как да го определя може и да сам пълен глупак ама дреме ми.По принцип гледам да се абстрахирам от чуждото мнение за мен,но като я видя да гледа дори към мене,да се смее на нещо което съм казал и просто да си говорим нещо постоянно се чудя какво ли мисля за мен в точния момент.Имам някакво чуство,че ме мисли за просто някакво момче без да има кой знае какво мнение за мене,от което ме и боли де...
Просто си мисля,че всички ме мислят за някав идиот и никой не ме хареса - нито съм грозен и тъп,забавен съм донякъде но малко странен може би нз..пффффффф тва е...