Моята история:
След две години "ходене" с едно момче се раделихме/по ред причини, които ще спестя, но не беше заради други хора, просто си бяхме поомръзнали и нещата куцаха/ Три месеца по-късно тръгнах с негов съученик /не много близък приятел, но все пак, аверчета, обща компания, знаете.../ Всички знаеха за нас че сме "гаджета", но момчето се притесняваше явно или от бившия ми, или от компанията си, или пък не знам и аз

Та се криехме като зайци, заобикаляхме откъде ли не, само и само да не ни видят, ходехме на кафе из някакви далечни квартали, страх го беше да идва в нас /бившия живее в съседния блок/ Опитвах се да говоря с него, а той нищо не казваше. На края просто изчезна- търсих го и какво- бил на село уж. Говорехем по телефона, все беше зает. Накрая ми писна и викам "Ти зает ли си или просто не искаш да се виждаш с мен?" и той ми отговори с треперещ глас "Миии, има нещо такова..." И така тази "тайна" връзка приключи след едномесечно криене и скатаване. Мразя скатавките, мразя да се крия заради каквото и да било, обичам да си пия и пуша спокойно дори пред наще /като пушех/, обичам да си водя гаджето навсякъде с мене, даже и пред наще, никога не деля приятелите си и не крия от едни, че се виждам с други.......... Абе нищо лично, ама тио да се криеш като плъх пред хората- това си е страхливост, малодушие и до известна степен лицемерие. Ако гаджето ти споделя желанието ти за "тайан"- ок, обаче ако не-много боли, много. Сякаш и/му казваш "Абе малко ме е срам че ходя с теб, по-добре да не казваме на никой че току виж си помислили нещо лошо...за мен"
А това да скъсаш с някого защото вярваш на чужди глупости и се поддаваш на интриги си е направо...детинско. "А пък Марийка каза на Иванка, че Николайчо е по-хубав от тебе", после отиват обратно и казват на "Марийка" ти какво си казал и айде- карай късате...муахаха

ся кажете че не е така!