Айде "големите жени разбирачки" да не се правят на много отворени. И аз съм на 21, подсмихвам се в първия момент, ама после се сещам на мен какво ми е било като по-малка, на какво се е градял мирогледът ми...Сега като погледна назад- уж маловажни неща, а сякаш света свършваше...До авторката на темата- явно проблемът ти върви към разрешаване, няма да повтарям вече казаното...Пожелавам ти успех и не се впрягай толкова.Знам че ти е писнало да го чуваш, но всичко минава. Каквото и да стане- няма непоправими неща, няма незаменими хора. Винаги има грешки, има и прошка. Няма страшно