все едно питаш "искате ли да загубите човешкото в себе си?" за мен лично човек трябва да бъде такъв, какъвто е създаден - да плаче, да страда, да чувства... не е ли това един стремеж на живота ни? не се ли стремим ние към съвършенството да опознаем себе си?
ако да, то тогава всички тези емоции и чувства, които ти изброи са част от нас и един вид тласък към опознаването на живота и пълноценното в него