HelP Me po Literatura

[karina_91]

Zdraveite ako mojete da mi pomognete 6te sam vi zadaljena!Na4i,imam za doma6na da pi6a obraza na ANDROMAHA spored shesta pesen na "Iliada",i trqbva da NE E mnogo dylgo tyi kato gospojata kaza da govorim ustno v ramkite na 5 min!i Ako moite mi pratete link sas informaciq pls pls

[sherry]

Андромаха осъзнава ,че срещата им е последната възможност да се промени съдбата им, за да последва не раздяла,а спасение .Тя разкрива трагедията на своя род , погубен от Ахил ,но не кълне сина на Тетида ,сякаш от страх че може да предизвика гнева на Хектор и неговата готовност да отмъщава .Не за мъст реди думите си Андромаха , а за обич. Тя напомня на Хектор за убийството на баща и и седмината и братя , за да осъзнае съпругът и нейната самота .Примирила се със загубата на близките си, тя не може да се примира със загубата на човека които за нея е целия и живот и тя открива щастието си и смисъла да живее в него .:"Хекторе ти си ми всичко..." Хектор не бърза да заема позата на герои, за да не наскърби съпругата си .Той не може да се откаже от битката ,защото биха го счели за страхливец , но никoй не може да внуши за какво истински страда .Страданието остава единствен изход за свободата му ,защото само то не може да му бъде отнето .Хектор е длъжен да се бори за "хубава слава" и за троянци , но в съзнанието му не гибелта на Троя е фатална - в това той вижда някаква предопределенос т и воля на боговете , а трагедията на неговото семейство. Той не се грижи толкова за съдбата на майка му и на баща му както и на братята му колкото за съдбата към Андромаха и Астинаск. Защото тяхната съдба е негова отговорност .Ако той загине - за жена му и детето никoй няма да има грижа .


*******
Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и страда, понеже знае, че може да го загуби:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;

Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие.