Нещата никога няма да бъдат същите

Живота ме кара да правя ужасни неща
Живота ме кара да повярвам че добро няма на света
Кога пак всички ще повярват в мира
Кога всички пак ще сложим ръка върху ръка?!

Не виждам никакви промени
Когато ставам сутрин питам себе си
Защо не виждам лица засмени?!
И опитвам да намеря пътя си!

Всичко е всякаш една кървава картина
И всичко вече е толкова различно
Виждам неща, които не мога да отмина
Целия свят се превърна в място трагично!

Мой приятел извика - помогни ми
Обърнах се той вече беше мъртав
Избиват се едни други
Това ли е живота - кървав ?!

Това е толкова близо до мен
Ще има ли пак щастие по къщите?!
Ще го има ли този ден
Ще има ли пак щастие по къщите ?!

Трябва да направим промени
Това е за нас, хората трябва да направят промени
Нека променим начина по който обичаме
Нека променим начина по който живеем
Нека променим начина по който гледаме на света
Нека променим дори начина по който ядем
Да видим всички заедно пътя по който трябва да поемем
ако един ден искаме да сме заедно и да оцелеем ...

И все още не виждам промени
Нека се съберем всички заедно и подарим на земята мир
Нека бъдем пак засмени
И влезем заедно в чистия вир ...

Една доста смислена за мен тема ... затова и написах стихотворение по тази тема .... не е лошо в действителност да обърнем внимание на света!

[niGGa]

ъъ, аз не намирам нищо съществено в стихотворението..