"Любовта"
(есе)

Какво е любовта?Една капка наслада във вечността.Тя ни завладява и разумът ни вече не помага.Тя е най-мощната сила в живота ни ,която може да ни прати в рая,но може и да ни нарани.Любовта не пита тя просто връхлита и преобръща целия ни свят.Пуска разноцветни багри в смисала на живота и ни помоага да осмислим целата на живеенето.Истинската любов е чиста,както е чиста водата,падаща от водопад.Тя е искрена преплита се измежду чувствата на две сродни души.Любовта е свежест,напъпило цвете под изгрева на нощта.Тя е близо,тук в сърцата ни,и ние я усещаме дори когато я няма.Тя е нещо лично за всеки един от нас,тъй като всеки един от нас поглежда през разноцветните й стъкла.Любовта не е само дума,а нежност,чувства,наслада,ем ции и милион други неща.Любовта не може точно да се обясни...тя е....необяснима,но ако трябва да се обясни,ще е нужно да я сложим в рамка,а тя иска да бъде свободна.Не случайно,че любовта е магия,от която трудно се измъква.Никои не може да избяга от нея,рано или късно всеки бива омагиосан.Нито едно друго чувство не може да се бори и да се сравнява с нея,чистата и свята Любов.Когато тя обсеби някого всичко за този човек има смисъл-животът,работата,всичко което той прави през ежедневието.Светът става по-добър,по-надежден.Тя изпива и най-лошата и мрачна мисъл от съзнанието на човека.Тя тържествува и никога не пада.Но в нея има и лоши моменти,които ни карат да правим немислими и необясними постъпки.
Понякога любовта може и да не е споделена.Тогава тя е лоша и нечиста,кара хората да страдат да униват и да губят смисала на живота.Но както казват старите хора: "Всяко зло за добро"-не след дълго отново изпитваме онази мека,приятна и мека глътка любов.
Мощната пазителка на човека,смисълът на живота,чувството,което живее вътре в нас,в сърцата ни,нещото,което крепи и сплутява обществото и пази мира.Най-силната сред силните,най-нежната сред нежните,най-чувствената тръпка в живота на човека-това е Любовта!