- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- без заглавие..
Есен.Вали.Вятърът свири. Времето е влажно,а листата жално се откъсват от своите майки дървета и падат безмълвно някъде там,на земята...
Мъгла.Един безкраен облак,който носи със себе си всичките лоши спомени и стари болки..той ги съживява.
Кратък миг щастие,а толкова много дни..дни,изпълнени с тъга..мрачни дни! Тъга..ала за какво всъщност? Може би това е просто цената..цената,която трябва да платим за моментите,в които се чувстваме истински щастливи.
Улиците - пусти. Децата - тихи. Всичко е мъртво и спокойно..
Тишина.Една приказка без край.Една несбъдната мечта.Две влюбени сърца... Да те търся? Не,предпочитам да се спра...Но да те забравя? Не,предпочитам да умра...
Есен.. защо си така унила,след като си толкова красива?...
Есен,с какво заслужих това? Та аз даже не искам... не искам да скърбя! Питам те! Но ми отвръщаш с тишина..
Ох много ми харесва....
Once you lose yourself you have two options - to find the person you used to be or to lose that person completely...
И на мен много ми харесва :}
Аз Не СъМ ТвОеТо МомИчЕ За СвАлКа,
АрЕ БаТе БеГаЙ С ТаЯ ГлУпАвА БлИзАлКа::.
.::Аз СъМ От ТеЯ ГоЛеМиТе БрЕйКаРкИ,
ДеТо Не ПаЛяТ ЕвТиНи ЦиГаРкИ
много красиво..![]()
![]()
мерси на всички все пак.. не го постнах от профила ми щото го пуснах с цел да се освободя от всичката тая гадост,която беше в мене ии не очаквах коментари.. ще има и продължение сигурно,но ще е по-нататък..