Вървя по улици и хора аз виждам
и всеки със свойте проблеми, беди.
Всеки забравил човешкото в себе си
път на по стария не ще да направи дори.

И всеки сякъш втълпил си е,
че единствен е на тази земя.
Забравил някой някъде, оставил го
да страда в пепелта.

Ала най жалко и тъжно от всичко е
че този свят не ще се промени.
Младо, влюбено музикантче ще свири,
а света все тъй ще си върви.


П.С Ако някой не го мързи да го прочете, приемам всякъкви отзиви.