Честно да си кажа, през дните, в които не съм и говорил се чувствам...щастлив странно, но факт. Не съм обременен, е като я видя ми става кофти, но самовглъбяването е голяма работа и май, когато дадеш наготово на някой той не го оценява. Карам го по-принципа, когато загубиш нещо разбираш колко си го обичал. Всъщност осъзнах си грешката, дал съм и всичко без тя да го е поискала, майче е време да го поиска.
Определено е така!Ама дали ще го пойска чувстваш ли някакав интерес от нейна страна???