Само споделям.. вчера излизах с едно момче, което много много обичам. Не ходим понеже аз имам проблеми и не мога да се виждам много често с него. И така сме от 3 месеца.. Та вчера излязохме и в началото.. нормално, хилихме се, гушкахме се, той ме цунка и т.н... беше си яко и .. изведнъж на мен ми стана гадно, замислих се за някои рабори и ми стана адски кофти, спрях да говоря и седнах. Той ме пита кво ми е, ама аз не му казах. По едно време той ме пита за какво си мисля и аз.. "мисля си , че.." и спрях. Той ми се моли, моли половин час и накрая аз имах среща и тръгнахме нататък и не сме си говорили изобщо. Накрая се гушнахме и аз му казах, че го обичам и той каза само "Знам". Направо съм перфектна в развалянето на настроения. Вечерта си писахме.. и той ме пита ще му кажа ли кво ми е и аз му казах, ама той каза, че много съм го издразнила така, че съм много различна докат си пишем и кат излезем. И аз го питах какво точно има предвид и той: "ми тука ми казваш някви работи, а аз кат те питам не ми казваш". Каза, че ми е сърдит, ама каза и че ме обича. Вечерта поплаках и ми стана малко по-добре, но ми е ужасно, не искам да ми се сърди, той е единствения, понеже иам много големи проблеми в семейството. Единствения.. не искам да го загубя...