Най-добрата ми приятелка

[gaco_bacov]

От известно време усещам че започвам да изпитвам нещо повече от приятелво към най-добрата ми приятелка.Бяхме съученици от 8-ми до 12-клас и сме в една компания и сега.Когато искам да споделя нещо с някого го споделям с нея.Изобщо тя е много специален човек за мен.Хем изпитвам увлечение към нея , хем не искам да я загубя ,ако нещо не се получи.Какво бихте ме посъветвали?

[Crafter]

Първо не разбрахме от какъв пол си? Това ми прозвуча, като изповед на лезбийка (лошо няма). Кажи все пак да знаем.

[gaco_bacov]

Мъжки, мой човек

[Crafter]

Добре тогава.

Има вероятност да я изгубиш, като приятел, да, но пък може и да се получи нещо, което да си заслужава. Всъщност шансът приятелството ви да се изпари е повече от голям. Ти какво искаш да направиш?

[gaco_bacov]

Работата е , че все още не знам.Понякога търсиш човека навсякъде , а накрая се оказва , че е до теб...

[Crafter]

Само не си го помисляй това. Не знам как да ти приложа реална нагласа относно този "човек" , който търсиш цял живот. Такъв няма. Има повече и по-малко подходящи. Дали тя е от първите или вторите остава за теб да разбереш. Общо взето не избързвай с решението си. Ако имаш смелостта, поговори с нея и се опитай да и обясниш какво изпитваш. Колкото и да е странно жените много ги харесват тези сантиментални глупости и на нея няма да и се стори никак странно, че и го споделяш. Тоест това ще бъде нещо, като парашут - ако пропаднеш поне да останеш с едното приятелство. Любовта е сделка без договор.

[gaco_bacov]

Има една "малка" подробност,която си е направо голяма.Виждаме се на 2-3 седмици веднъж, защото ни делят 200 кмИначе се чуваме през няколко дена...много е сложно.

[Crafter]

Да, това може да се окаже пречка. Няма ли вероятност да прекарвате повече време заедно?
За да ти разваля вечерта ще ти споделя нещо от личен опит:

В една връзка всеки километър помежду два индивида е като пирон в ковчега. Рано или късно (по-скоро рано) всичко приключва с гръм и трясък.

[gaco_bacov]

До миналата година бяхме студенти и двамата в София, но аз прекьснах за 1 година и сега съм си в родния град и работя.

[Crafter]

Не мога да ти кажа какво е правилното решение - не го знам. Как бих постъпил аз обаче: ще си направя равносметка. Заслужава ли си? Има ли шанс за по-нататъчно развитие? Ще се справя ли? Ще се справи ли тя? Познавам ли я достатъчно добре за да и се доверя? Ще ми се довери ли тя?
Все неща, които биха те глождили отвътре.
Връщам се на първоначалният ми съвет - обсъдете го. Дали ще е по телефона или чрез друга комуникационна технология е без значение.

[gaco_bacov]

Какво искаш да кажеш с "обсъдете го"?Все едно ще сключвам договор с някаква фирма.

[Crafter]

Приеми го както искаш. Не сте на по дванадесет, а дори напротив. Досатъчно сте зрели да го обсъдите, като разумни хора. Събираш смелост и я питаш както изпитва.

[gaco_bacov]

Прав си.Не сме на 12.Доста е сложно, но не върви да си седя така и да чакам нещо да се случи.По-добре да си знам какво да очаквам и какво не.