В дъното на стаята тиха
едно пияно лежи във прахта,
с потъмнели без време клавиши
със струни милвани от самота.

То търпеливо някой чака,
та нали е пияно за двама,
с клавиши създадени за ласки,
но свирещи поредната драма.

В дъното на стаята тиха
паяк сребърна мрежа плете,
върху пияното падат отломки
от паяжина с бели криле.