- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любовта...
Любовта...това е най-истинското,най-красивото,най-вдъхновяващото чувство,което човек може да срещне и изпита...
Любовта може да те издигне в небесата,но и да те свали хиляди километри по-надолу.
Смея да ви кажа,че съм го изпитала..че съм се чувствала така щастлива,както никога...но и така нещастна,както може би никой не може да си представи..Било е много красиво,но и много тъжно и мрачно...но ако трябва пак да избирам,бих минала по същия този път.
Научих много,учих се от собствените си грешки и тези на другите..Обичала съм силно и всеотдайно,никога не съм съжелявала..преодолявала съм трудностите..после пак съм се издигала и падала..Любовта е толкова странна и неописуема,но са малко нещата,който ще те направят така щастлив,както истинската и споделена любов..
Дали истинската любов е само пъвата?! ..Когато за първи път изпиташ това вълшебно чувство,усещаш и опознаваш..мислиш си че никога няма да се случи отново,с такава сила и по този начин.. e,на мен ми се е случвало само веднъж..и мисля че,влюбвайки се за първи път ти разбираш любовта.. и именно с тази първа любов ти си изграждаш образа на истинската любов.Не съм песимистка,но не вярвам,че може да ми се случи пак..по този необикновен начин и за това за мен истинската и най-голямата любов си остава първата...
Пожелавам на всички да са влюбени и да са много щастливи,да ценят това което имат и да го пазят..да не се отчайват,ако са самички,защото там някъде..любовта ги чака.
не съм съгласна, че първата любов е най-силна, нито пък че чрез нея опознаваш любовта! тя ти дава само някаква бегла представа за това какво значи това чувство, тези трепети и тази мимолетност, която трябва да задържим възможно най-дълго във себе си. първата любов е като знак, който ни сочи пътя! пътя към истинската и безрезевна любов! не че тя не е истинска или по-слаба, но аз лично съм се убедила, че когато човек стигне до заключението, че никога няма да обича по същия начин, се появява човек, който те кара да опознаваш още и още любовта в нейната дълбочина. и както са казали хората "всеки следващ път обичаме все повече и повече"![]()
az sa6to ne sam saglasna 4e parvata lubov e nai silna.spored men parvata lubov e istinska i nezabravima.koito ne e izjivql tova prekrasno 4uvstvo zna4i vse o6te ne e razbral kakvo ozna4ava da si obi4an i v zamqna da polu4i6 lubov.za6toto tova spored men e nai golemiq podarak koito 4ovek moje da polu4i.
az sa6to ne sam saglasna 4e parvata lubov e nai silna.spored men parvata lubov e istinska i nezabravima.koito ne e izjivql tova prekrasno 4uvstvo zna4i vse o6te ne e razbral kakvo ozna4ava da si obi4an i v zamqna da polu4i6 lubov.za6toto tova spored men e nai golemiq podarak koito 4ovek moje da polu4i.
Любовта наистина е хем най-прекрасното, хем най-тъжното чувство..
Аз бях преживяла такава истинска , чиста и безкористна любов, но за съжаление аз не я упазих , макар че тя дори и сега остава споделена.Щастлива съм за него , тъй като той е тръгнал по по-добър път и няма да изпита нито тежката съдба на затворник, нито ще живее в безкрайни лъжи...
Приятелството ни ми е ценно , но ние сякаш сме нито приятели, нито врагове.Той крие всичко - живота си , чувствата си, сълзите само при единия поглед към изоставеното си семейство.Той не допуска никой в своя свят и само зелените му очи издават една мечта , една дълбока следа оставена от любовта от пръв поглед...
Аз винаги съм знаела, че той вярва в мен, но е толкова трудно да си кажем всичко , понякога и думите нямат никакво значение.
той видя в мен надежда за светлото бъдеще, а аз я разбих защото загърбих всякакви чувства към него, страхувах се от това което беше, а сега се възхищавам от това в което се превръща...
Не искам да имам връзка с него , защото се страхувам да го загубя може би...но същевременно искам да съм до него и да усетя всяка частица от неговата душа.
Съжалявам хора че ви споделям всичко това , но като го пиша намирам утеха... просто, това е нещо, с което не мога да се боря
не мога да го спра...но е прекалено късно
Само, че в тази прозаична форма изглежда безкрайно банално. "Зелените му очи" , "Това в което се превръща".
Дон Жуан го спипаха, че краде дъвки от магазина и сега, като се изповяда ти го залюби?
He who runs with aggression walks with no dignity
Само, че в тази прозаична форма изглежда безкрайно банално. "Зелените му очи" , "Това в което се превръща".
Дон Жуан го спипаха, че краде дъвки от магазина и сега, като се изповяда ти го залюби?
_________________
И то много - крадене на дъвки е голяма работа - също изисква акъл \/
и банално не банално, ама това са моите чувства , просто ги изразявам по свой си начин![]()
Ти си знаеш най-добре. Чувствам следователно съществувам?
He who runs with aggression walks with no dignity
ами да - може би има нещо вярно![]()
само че не биваше да го коментираш по този начин, защото аз ти описах момчето на което му се наложи само да издържа семейството си, тъй като бащата ги изостави и на никой не пожелавам да се окаже в такава ситуация...много е кофти и има много такива семейства за съжаление не само в нашата държава но и по целия свят
Да бъда саркастичен е моето призвание в живота.
He who runs with aggression walks with no dignity
Аз приемам и уважавам твоето мнение и това което пишеш
Но...не си написал нищо по темата - какво е любовта за теб?![]()
Илюзия. Дума, която хората употребяват когато хормоналното им ниво удари тавана, сексуалните им желания се превърнат в приоритет и отчаяно търсят спътник със същите симптоми. На някои може да им звучи грубо и първично, но това е простата истина.
От прочетените дотук коментари относно любовта трябва да повярвам, че тя е необяснима магия, като свинско в сладко-кисел сос.
Младежки фантазии... това е любовта за мен.
He who runs with aggression walks with no dignity
sopoliwi istorii![]()
хм...илюзия
да, може би си прав, Crafter, но без тази мечта реалността става по-мрачна и по-безнадежна.Според теб какъв е смисъла на живота при всеки човек?Да намери своята половинка или да помогне на другия , или просто да обича и да топли със своите чуства приятели и близки.Всичко се базира на любовта.
Любовта не пита а връхлита..за мен и според мен първата любов си остава завинаги в сърцето колкото и каквото да ти е пречинила за смета на твоите чуства...Първоначално написано от Анонимко
Crafter, ясно е че имаш проблем и се опитваш да избягаш от чуствата си.Признай се, човече , знам че тук не сме майки терези , но понякога един човек наистина има нужда да сподели проблема си, иначе ще загърбиш сърцето си като се опитваш да бъдеш безчуствен.Както всъщност стана и с мен...
Понякога се случва първата любов да се окаже истинската. Но дори и да не е Любовта на живота ти, със сигурност ще разбереш какво е да обичаш, защото при нея чувствата са най-детски и чисти, най-невинни. И винаги ще сравняваш другите с тази първа любов. "Първата любов ръжда не хваща", нали знаете...
Спомням си, че в осми клас ни преподаваше един 67 годишен учител. Бивш посланик в... забравих къде. Та този господин редовно ни удряше с учебника, за щяло и нещяло. При него английски не научих, но научих едно - Учим, за да оцеляваме - оцеляваме, за да продължим традицията.Първоначално написано от sweet_poison
Любовта е перфектният пример за висша форма на е-г-о-и-з-ъ-м. Доста натискания по клавиатурта ще трябва да приложа, за да ти обясня какво точно искам да кажа, за това го приеми за истина.
И така... В този ред на мисли, едно егоистично същество никога не би обръщало повече внимание на друго такова, освен ако инстинтките не го диктуват. В резултат по-голямата част от населението на планетата се стреми към създаването на потомство. Децата са в основата на всичко. Те са традицията, бъдещето, надеждата. Да живееш, обичаш(щом така настояваш да го наричаш) и умреш... това се обезмисля, ако след теб не остане надежда.
Живота може да бъде забавен и трагичен, но той е най-вече контролиран от нашите първични инстикти.
Ти и аз говорим за двете страни на една и съща монета.
He who runs with aggression walks with no dignity
Parvata lubov nqma da q zabravi6, notova ne ozna4ava, 4e nqma pak da q izjivee6. Naprotiv! Dori 6te misli6 4e parvata vsa6tnost ne e bila istinska i tolkova silna. Istinskata i nai-golqma lubov 6te sre6tne6 v nai-neo4akvaniq i mojebi nai-nepodhodq6t za teb moment.
Първоначално написано от cherrybaby
Правилно....следващата любов е точно там където най малко очакваш както и тази която най малко очакваш...занапред в живота колко такива ще има...колко още красиви моменти и колко трагедии ще се изживяват...ако сег започнем да мислиме за тия проблеми не се вижждам след 20 години...Некой дедоффляк със спин на лайното и нервите
Първата любов може би не е най-силната, но е незабравима!За момента мислиш, че това е най-силното и страхотно чувство, но след това се появяват още и още и накрая може и да усъзнаеш, че първата любов не е била истинска...Доста често се случва първата "любов" да не е истинска ами само привличане....![]()
Първоначално написано от Emilie
Прав/а си и тука...ебаси та ние сме само на по 15-16 едва ли не и казваме обичам те...аз дори наще от години не съм ги чувал да не кажа никога даже да си кават обичам те....тва е ученическа любов и бели кахъри за които след време ше се бием по челото...но нали знаете да живеем за мига....да пием от живота защото някой ден ще изтече...
Тая първа любов наистина може да не е истинската ти любов,но тя за разлика от всяка следваща не се забравя... Много от вас като се влюбят за 2-ри или 3-ти път,след раздялата се сещат не за предният човек който е бил до сърцето ви а именно за 1-т ...
От личен опит знам от приятели които са дори над 25 годишни че когато видят момиче с което са били преди почти 10 години омекват ...