чувствам тази тема доста близка, защото приятеля ми е точно един от тези мъже.
не веднъж е плакал пред мен, без да се притеснява и да крие сълзите си и това колко му е тежко в даден момент; не веднъж сме говорили за бъдещето ни, представяли сме си нашите деца и всички прекрасни подробности около тях от това кой ще сменя пелените нощем, до това кои имена най-много харесваме. предлагал ми е брак не един път и единствената причина, която ме е спирала да кажа "да" е била тази, че все още съм 12 клас и мисля, че след като се обичаме толкова много ще изчакаме още някоя и друга година. имаме планове догодина да живеем заедно във варна (дай боже да ме приемат да уча там [-o< )...
изобщо той е невероятен човек както неведнъж съм казвала и знам, че не мога и да мечтая за нещо по-добро от него, защото такова просто няма