Една червена роза напомня ми за теб сега,
една червена роза ухаеща на самота.
Изпълнена с щастие,изпълнена с грях.

Една червена роза . . . красива и сама.
Една червена роза . . . увяхваща от черна пустота.
Една червена роза . . . остана ми от теб.
Една червена роза . . . сега целувам вместо теб.

Една сълза горчива,днес над тази роза капе
и сълзата . . . от мойта мъка,върху нея се разбива.
От болка и от самота на пода се свличам.
Не плача . . . ти няма да ме видиш . . .

Една червена роза сила днес ми дава,
а като увяхне . . . как ще се изправя ?
Изпълнена с щастие,изпълнена с грях.
Една червена роза . . . умира вместо нас.