Откъде да започна...Не знам дали е превличане, любов ли е, какво ли е....Много изтрадах и май любовта е несподелена(най-лошата). Харесвам една девойка има няма 3 години ,много изгубено време, страшно много. В един клас сме, последна година караме "заедно". Знам, че жените усещат с цялата си кожа когато някой ги гледа влюбено, просто имате онова странно 6-то чувство, което ви показва кой какъв е спрямо вас. Не съм изпече любовчия, не съм се учил да използвам хората, просто съм естествен и за жалост май там бъркам и всичко ми се качва на главата...Реших да я изтрия от съзнанието си, реших го в изблик на моите чувства, но какво се лъжа поредния отчаян опит да успея да я спечеля...Жалка картинка, но от 3 дена не й говоря (страшно ми е трудно, в един клас...), но го правя не й обръщам никакво внимание и чакам момента, в който ще ме попита, защо не й говоря. Аз ще и кажа: ""Харесвах те толкова дълго време, че се изчерпах. Най-после се чувствам свободен, освободих се от зависимостта си от теб. Сега имам нужда да остана сам. След време може да бъдем приятели". Това ще кажа нито повече, нито по-малко. И се концентрирам върху кандидат-студентските изпити. Не знам вие какво мислите и ще ми е изключително приятно да споделите мнението си, но знам, че когато някой не ви обръща никакво внимание, това привлича вашето внимание, също така това е още по-осезаемо, защото малко или много като ви гледат влюбено дори и да не ви харесва дадения човек на вас ви е приятно. Не знам отчаяния ми опит дали ще обърне нещата, но честно казано мисля вече да не ми пука....