Цитирай Първоначално написано от Crafter
Погром.
Искрено се надявам (да не се обидиш сега... аз така си говоря), че не си толкова умствено ограничена.
Нека направим една бърза съпоставка на нещата.
Шест пъти сте били заедно. Шест! Е мислиш ли, че на седмият вече всичко ще е наред? Птичките ще пеят за вас, а моретат ще се разцепят на две? Бъди малко по-рационална.

Особено неприятно ми стана, слад като прочетох всичко, което си написала. По принцип не съм пристрастен към чуждата болка, но за сегашният ти приятел мога да пророня една сълза. Как може въобще да ти мине през ума да го напускаш, след като той е направил толкова много за теб? Всъщност ще е по-добре да го направиш. Факта, че се колебаеш между дете-мърляч и вече един явен мъж е достатъчно красноречив. Просто не го мъчи допълнително, защото той с нищо не го е заслужил.

Общо взето ти затвърди две от най-грозните женски черти.
1. Не знаеш какво искаш - тази няма лечение.
2. Пускаш питомното, че да гониш дивото.

Не мога да дам обективен поглед на тази случка. Ти си една от жените, които истински бих могъл да мразя. Съжалявам.
евала на изказването... \/