Аз по подобен начин се чувствах. Нямаше друго момче, но не обичах толкова приятеля си. Но той толкова ме обича, прави всичко за мен и в крайна сметка разбрах че ще прекарам живота си с него, дори и да няма онази "изгаряща страстна люнов"... Казах "Да" пред Държавата и пред Бога, това "Да" определи съдбата ми... Сега обаче се появи и "другият човек", влюбих се, така се получава понякога, не обичаш човека до теб, а онзи, когото не можеш да имаш... Но в крайна сметка съм направила вече своят избор- имам съпруг и оставам с него, колкото и болка да ми коства това. Не ме спира бракът, хората са измислили разводите, спира ме мисълта за него. Цял живот съм била егоистка, времне е да се променя. По-добре да прекараш живота си с някой, който те обича... А след като не искам да го нараня, значи може би по някакъв начин го обичам... Може и при теб да е така- щом не можеш да го напуснеш и да го съсипеш- значи не искаш да го направиш, а щом не искаш- значи го обичаш... И на колко си години между другото? Аз стигнах до тия изводи чак сега, на по-малка възраст мислех различно/не че съм голяма де/ Виж само ти можеш да решиш какво да правиш, ти си тази, която ще си носи последствията, аз избрах този, който ме обича, а с другия ще си разчистя сметките още днес...