Мразя я!Мразя я!Мразя я!
Коя ли?Не се ли сещаш...?!Любовта!Мразя я от все сърце!Ако можех да си пожелая едно единствено нещо то щеше да е никога повече да не я почувствам! Хората правилно са си казали: ‘ако искаш да накараш някой да страда,пожелай му да се влюби’ и са излезнали прави!Защо обичаме,не си ли забелязал,че винаги след като обичаш даден човек,винаги страдаш!Защо се получава така?Не би ли трябвало след като изпитваш това чувство да си щастлив,да си на седмото небе както отново казват хората..незная..вече незная нито какво да чувствам,нито какво да мисля...
Много отдавна се случи всичко..толкова отдавна,а ми се струва,че беше наскоро..Изминаха почти две години от самото начало...а всичко е патриархално обърнато...Случи се неотдавна през есента,един красив есенен ден той дойде при мен.Заслепи ме с космическата си нежност.Милите му топли очи ме целуваха.Усмивката му ме влудяваше.Той ми предложи всичко.Аз не отказах.Бяхме наистина щастливи.Бяхме влюбени!Той просто беше моят живот,аз бях неговият!
Спомням си всичките ни хубави моменти,всеки път когато ме караше да се усмихвам,всичките нежни думи,които сме си казвали тази година и половина. Колко бързо минава времето...
А сега..сега доир нямам право да го помоля за прошка..толкова много сгреших...аз сама направих пътвата крачка...просто реших да сложа край на всичко.. беше ми писнало всичко да е толкова съвършенно,че чак нереално..толкова нерално,че чак го бях намразила...и както винаги постигнах своето... беше тежко-да признавам,но аз бях твърдо решена...и благодарение на силната си воля аз отново постигнах каквото исках...Разделих се с Него.Разделих се с момчето което даваше смисъл на живота ми,което беше моят живот..Бях решила,че мога и трябва да продължа на пред..Следвах всичките съвети,които бях давала на приятелките ми в подобни моменти..излизах,веселях се,прекарвах повече време със семейството и приятелите си,даже започнах да излизам с едно момче.За мен всичко беше на шега,аз обичах бившият ми приятел,но поради причината,че бях решена да го забравя,прибягвах дори до крайни мерки...Оттогава изминаха почти шест месеца,шест месеца,за които сегашният ми приятел се привърза към мен,за които аз успях да стана за пример на доста мои приятели,защото си мислеха,че аз съм преодоляла всичко благодарение на волята си.Умело се приструвах,дори когато се засичахме с предишният ми приятел,отвръщах глава настрани за да покажа на всички колко ми е безразличен.Детска постъпка,която не отговаря на годините ми,но когато човек е влюбен не осъзнава какво прави..Заради моето държание Той се отврати от мен...каза,че това не е бил човека които обичал..за него сега аз съм била човекът когото мразил от все сърце...аз се правих,че не ми пука.бях решила, че миналото трябва да се забрави и че трябва да се продължава да се гледа напред .Така и напраих,че да не виждам виждам бившият си приятел един месец,в който се опитах да се отдам изцяло на връзката си с новият ми приятел и на приятелите си.До преди няколко часа мислех,че съм успяла да направя наистина първата крачка вътрешно в себе си към това.Но Той днес има имен ден,заради уважението което изпитвах към него,а може би и заради желанието ми да го чуя,аз му се обадих по телефона...пожелах му всичко от сърце,а той ми отвръщаше на всяка мила дума с ледена забележка...беше толкова студен..знам,че го заслужам,знам,че и мога да се боря за него,а и зная какво ше кажете ‘той се държи така,защото си го наранила,омразата & любовта са 2те страни на една и съща монета’ да зная зная...но аз не искам съвет как да си го върна..аз искам да го забравя..твърдо съм го решила и ще го постигна...просто исках да споделя...да излея мъката си...
Благодаря!