Леле направо ме грабна...незнам на колко си и от къде си но знам че наиситна този сегашния ти приятел направо...де да знам...завиждам му....вярно е направила си грешка...права си сичко неможе да е винаги олкова съвършенно...и аз съм го правиллл...сичко върви иделално и в един момент просто решавам че трябва да се скараме за нещо...да има напрежение...но повярвай ми сега не бих го направил...защото това само доказва че колкото повече го правиш толкова повече си наранен....писна ми да съм наранен...писна ми да давам всичко от себе си и да получавам нщо....писна ми точнов момента в който аз изпитвам най големи иситнски силни и реални чуства да ми се отвръща с раздяла...нищо не остана у мен.....
наиситна чакам мига който ще е щастлив за мен и ще срещна момичето на моя живот и ще бъде като в приказките...всяко момиче с което съм го мисля за такова а се оказва че е една скапана болка.....любовта боли без съмнение и е перфектния начин да накараш някой да страда...да го накажеш...бъди щастлива с новия си приятел и се опитай да оцениш моментите с него защото колкото и каквото и да е просто разбираш ли...след време ще го загубиш и ще осъзнаеш колко много си изпуснала защот омалко или много си казваш не ми е до неогх немога да се привържа..но един ден осъзнаваш че си си свикнала с него и неможеш без него...не ти е се 1 за него...и пак и пак искаш да си с него... ;(
