Цитирай Първоначално написано от Qeenofroses
Ефектът на амфетамините върху психиката е свързан с тяхното влияние върху серотониновите и най-вече катехоламинови синапси. Амфетамините увеличават отделянето на невромедиатори и едновременно инхибират обратното им транспортиране в клетките. Резултат от това е силно увеличеното количество на серотонин, норадреналин и допамин, което води до възбуда и еуфория.
В цитирания учебник на Гудман и Джилман за амфетамина е казано: "Главните резултати от оралната доза... са следните: бодрост, живост и намалено чувство за умора; приповдигнато настроение. повишена инициативност, увереност и способност за концентриране; често възбуда и еуфория; увеличена моторна и речева активност... Подобряват се физическите способности, например при спортисти. Тези ефекти не са неизменни и могат да бъдат обратни при свръхдоза или продължителна употреба." Ако се сравни този пасаж с описанието на ефекта на кокаина, се вижда, че разликата е трудно уловима. Същественото отличие е повишената продължителност на амфетаминовото действие - обикновено около 6 часа. Повече или по-малко това описание се отнася и за повечето от природните и синтетичните амфетамини; най-силен е стимулиращият ефект на амфетамина и метамфетамина, а най-слаб - на ефедрина и синтетичните анорексигени. Любопитно е, че амфетаминът действува успокоително на твърде буйните и нервни деца - но не възрастни; подобен бе и ефектът му върху една позната на автора котка. Амфетамините, макар и по-рядко, се пушат или се вземат венозно, при което продължителното действие и ниската им цена ги правят по-опасни от кокаина. При венозно въвеждане на преден план излиза еуфорията; сравняват я с оргазъм, а някои мъже даже имат спонтанна еякулация. Д-р Джон Крамер, изследвал този проблем, пише: "Ефектът се отличава от ефекта на оралните амфетамини не само количествено, но и качествено... дози от 20 до 40 mg. на инжекция се вземат по един път на ден или два. Дни или седмици могат да минат между инжекциите. Постепенно... дозите се увеличават, а инжекциите зачестяват... След няколко месеца се достига до типичната схема: човекът (наричан вече speed freak) си инжектира дрога няколко пъти на ден, всеки път по няколкостотин mg и остава буден постоянно за 3 до 6 дни, ставайки все по-напрегнат, треперещ и параноичен... Вземането се прекъсва само от пропадания в много дълбок сън, който продължава един или два дни. След събуждането инжекциите отново започват. Периодите на продължителна будност могат да бъдат удължени до седмици, ако човек успее да поспи поне по час на ден... Подтискането на апетита може да бъде толкова силно, че човек да се затруднява от самия акт на преглъщането." Почти неизбежният край на пушенето и венозните инжекции е психоза, много сходна с кокаиновата; тя може да бъде предизвикана даже от само една висока доза. Типични прояви на психозата са маниите за преследване или всемогъщество и зоопсиите. Следствие от параноичното поведение са честите прояви на немотивирано насилие. Особено опасно в този смисъл е съвместното инжектиране на амфетамин и барбитурати. Един от неговите любители казва: "Барбитуратите те правят да искаш да излезеш на улицата и да риташ задници. Амфетаминът ти дава енергията да станеш и да го направиш." Подобен ефект има и приемането на амфетамини с алкохол; тази комбинация е наречена дискодрога, тъй като се използува - съзнателно или не - от много от посетителите на големите дискотеки. Смъртната доза на амфетамина е силно индивидуална, като някои хора, особено тези със сърдечни заболявания, са особено чувствителни към него; едно изследване показва, че при 6 души, починали вследствие на вземане на амфетамин, тя е варирала от 5 до 630 mg. Ефектът от свръхдоза амфетамин се изразява в треска, силно главоболие, загуба на съзнание и подтискане на дишането; смъртта най-често настъпва от сърдечен удар или вътрешни кръвоизливи. Амфетаминът е първото вещество, широко употребявано от спортистите като допинг. Като оставим настрана етичната страна на проблема, една от причините за забраната му са били многото случаи на внезапна смърт по време на напрегнатата спортна борба; негови жертви са станали много известни за времето си състезатели. Даже умерената хронична употреба на амфетамини може да причини високо кръвно налягане, аритмии, лесна възбудимост, безсъние, безпокойство и агресивност. Загубата на апетит води до сериозна загуба на телесно тегло, която може да достигне до 10 -15 kg; недохранването води до поява на язви, които трудно се лекуват. Тези ефекти могат да се появят и при перорална употреба. Особено опасно е вземането на амфетамини едновременно с такива храни, които съдържат много тирозин - някои видове сирене, черен дроб, червено вино и др. Проведените изследвания са показали, че хроничната употреба на амфетамини по време на бременността може да доведе до раждане на деца с определени отклонения от нормата. Много хора могат продължително да вземат перорално амфетамин без да увеличават дозата, но други скоро са принудени да поглъщат цяла шепа таблетки, за да поддържат усещанията, с всички произтичащи от това последствия. За нормален човек доза от 120 mg може да бъде смъртоносна, но след развиване на толерантност организмът издържа дневна доза над 1 g. Амфетамините не предизвикват физическа зависимост, но при по-лабилните личности създадената психическа зависимост, особено при пушене и венозни инжекции, може да бъде изключително силна. Приликата с кокаина е почти пълна; подобна е и схемата на потребление на рундове. Амфетаминовият абстинентен синдром се изразява в умора и депресия; тези симптоми отзвучават за седмица, но понякога депресията може да се задържи месеци наред и да доведе до опити за самоубийство. Много автори смятат, че амфетамините, макар и рядко да убиват, са не по-малко опасни от кокаина.

Помисли...