Вижте, не търся съжаление, не търся съвети, просто искам да си го излея на някой непознат ей така да знам че някой е прочел какво стана с мен :

Бях щастлив… бях много щастлив, а сега? Сега съм на дъното, на самото дъно, по надолу едва ли мога да сляза. Бях идеален, бях перфектен, бях себе си .. а сега? Сега съм никой, по-никой едва ли мога да стана. Имах всичко : приятелка, приятели, забавление, пари, всички бяха в краката ми… а сега? Сега пак ги имам, но не ги усещам, нищо не е както преди. Не намирам сили да стана, да се изправя и да се боря, винаги съм се борил.. а сега? Сега не мога. Защо не мога, ще попитате? Защото съм се превърнал в страхливец, в песимист, в парцал. Бях мъж… истински мъж, а сега? Сега съм женчо… деградирал, ревлив, женчо… искам пак да съм себе си искам повече от всичко да съм себе си, но не мога… проблема е че незнам защо не мога. Да признавам си… бях егоист, не ми пукаше за никого и нищо, пиех, пуших, имах която си поискам, когато си поискам… такъв бях и ми харесваше, казвам го с ръка на сърцето си, харесваше ми. Бях всичко, което не съм в момента. И знаете ли защо ? Заради любовта… или както там му викат… взех че се влюбих… Бях добър в леглото… адски добър… е сега не съм… Сега съм гадно тъпо комплексарче, което незнае къде изобщо се намира и защо изобщо пиша това.
А някога бях щастлив… бях много щастлив…