Тези въпроси обикновено си ги задаваме на по тринадесет годишна възраст. От къде съм? Какво съм? Защо съм тук? Какво идва след смъртта? Колко е голям космоса и какво значи "безкрайно"?

Ужасно съм разочарован от това, че темата не е на български език, но ще си затворя очите.

Този твой примерен човек (ще го наречем Адам) на пръв поглед е един голям щастливец. Истината е, обаче, че това спокойно може да бъде най-големият нещастник на света. Хората са устроени така, че да опознават света и всичко около тях чрез болката. От момента на раждането до сетният ни час. Първата глътка въздух, първото падане от колелото, първата любов, първото разочарование... Всичко това води до един елементарен извод: ако не боли, не носи удоволствие.
Примерно:
След като си паднал разбираш, че невниманието води до провал а той до болка. По този начин, като се качиш на колелото, ти сам оценяш удоволствието от това да караш, с риска да паднеш и да те заболи. Същото е и с парите. Имаш най-доброто от най-доброто и винаги си го имал, но то просто не те радва, ако не си го постигнал с усилие.
Адам винаги е имал всичко и е бил презадоволен. Мислиш ли, че той ще изпитва дори минимално удоволствие от поредният успех или нова придобивка? Не, защото той никога не е познавал болката от загубата и липсата. Адам е жертва на обществото и поредният пример, за човешкото подсъзнание, което иска всичко, без да знае за какво.

Къде е смисъла?
Възпроизвеждането е най-първичната причина да сме живи. Факта, че аз и ти комуникираме означава, че милиарди хора преди нас са следвали това просто правило. Не го подценявай и не го наричай "измъкване", защото то е вселенски закон.
Предполагам, че си на седемнадесет или там някъде. Добрата новина е, че с времето тези въпроси заглъхват, оставаш само ти и времето, с което разполагаш. Не се мъчи да вникнеш в смисъла на живота.... не и в такава дълбочина.

ПС. Следващия път на български, ОК?