- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Измина много време,но.....
Измина много време а аз все още го обичам!Мисля че 2 години и половина не са малко а аз от толкова не сам с него.Факания живот и шибаните обстоятества ни разделиха.Имах най-прекрасните 4 месеца в живота си за да се влюбя в него , а вече 2 години не мога да го забравя.Знам че тои не е за мен (просто е така) и че никога повече няма да имам каквито и да било отношения с него освен приятелски(силно казано,защото няма да го прияма така) .Просто ми е тежко имам си друг приятел сега,но живея с спомени те за него и не мога да го забравя.Не се чувствам жива и просто живея за да не умра ( уауу)
Как ви се вижда тази ситуация,Как бихте се справили с такъв проблем ?
Ако е важно сега сам на 19 а тои на 27
Не ми говорете моля ви за голямата разлика защото любовта е сляпа и няма граници
Поздрав:Lio-It is Love
wOw ами какво да ти кажа, не ти е лесно, но дори и да ти звучи налудничаво повярвай ми ще го забравиш!А дотогава трябва да се държиш и да не се предаваш, разбирам те и аз съм нещастно влюбена..и то в един женкар..но просто така стоят нещата!Знам само едно - Боли от любовта!!!Но все пак без нея света не е същия!Успех!
Ти мацка си тежък случай, а аз съм направо катастрофален - 9г почти 10 вече, а съм била с него около месец, скоро се замислих за човек който наистина съм обичала и това е Той...наистина е вярно теърдението че "първата любов ръжда не хваща"
Няма защо да съжаляваш, за нещо приключило толкова отдавна. Гледаш напред и продължаваш. Рано или късно всичко това ще отшуми и ще останат само спомените.
He who runs with aggression walks with no dignity
Когато му дойде времето. Лично аз съм силно против тези "трябва-да-го-забравя" мерки. Яденето на огромни количества садолед, слушането на меланхолична музика, учестеното излизане с приятели - просто не. Прави всичко както си го правила досега и с времето ще ти мине. Чувал съм, че за да забравиш някой трябва да мине половината от времето, което сте прекарали заедно.
He who runs with aggression walks with no dignity
Тва е направо лудост човек аз бях с него само някви си 4 месеца а вече 2 години и половина около 6-7 пъти повече отколкото сам била снего не ми излиза от главата нз нз аз го преживявам не сам изпаднала в забрава и депреси (вече минах през това)
и през тва цялото време аз сам го виждала само веднъж и то през един прозорец на 2рия етаж на една спец.сграда
Ебахти невероятно силната любов напдраво не мога да повярвам
Защо няма друг начин да сте заедно?Не може просто ей така да сте се разделили,просто заради обстоятелствата...незнам...т рябва да се опиташ да го забравиш,да приемеш,че той е минало.Какво мислиш да прави иначе...да го обичаш цял живот?В това няма лошо,само,че любовта да е споделена,иначе така просто няма да си щастлива.
Ако искаш утеха можеш да ми пишеш. Удобен съм за гушкане и съм много задушевен.![]()
He who runs with aggression walks with no dignity
Бих се борила за тази любов!
Am I just some chick you placed beside you,To take somebody's place?When you turn around can you recognize my face..?You used to love me, you used to hug me,But that wasn't the ca-ase!!!
Mоя приятелка е в подобна ситуация. Не са заедно повече от 2 години. Бяха заедно около година и се разделиха по независещи от тях причини. Не могат да са заедно колкото и да го искат, не искам да влизам в подробности, просто не могат. Тя не може да го забрави, колкото и да се опитва. Има приятел, но страда по истинската си любов. Казвала ми е, че е най-страшно, когато целува приятеля си, но в него вижда другото момче. Не знам дали ще мине с времето, може би... Но дори и да се притъпи болката, споменът ще остане завинаги, дори и да не боли толкова силно, но все пак ще напомня за голямата любов. Дано успееш да си щастлива.
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
Ако запо4на да ви обеснявам подробно ще кажете тои е такъв и такъвче аз сам такава и такава и темата ше тръгне в друга посока е не искам това.И щом казвам че не може да сам с него е така зашото тои има други задължения и не моеже да ми предложи нищо , но едно време това не ми пречеше просто защото бях малка и глупава но ми беше хубаво![]()
Ако искаш пиши на лична да поговорим.![]()
И преди да те срещна... пак теб ОБИЧАХ!
И дори един ден да не съм до теб... пак теб ще обичам!
Аз бях пръв!Първоначално написано от Aleandra
He who runs with aggression walks with no dignity
Според мен ти си втълпяваш, че не можеш да го забравиш... Спомни си всичките му отрицателни качества и как е постъпвал с тебе, как те е тормозил и наранявал. Спомни си и че те е изоставил, спомни си колко олигофренски се е държал с теб.
Почни да се занимаваш и с други неща, почни някъде работа или учи повече време, заангажирай си мислите и много скоро когато видиш че не ти остава време за теб да си починеш ще започнат да бледнеят спомените ти, имам предвид ако се натоварваш допълнително няма да имаш време да мислиш за него.
Ок тогава с други думи ще го кажа: спомни си всичко което те отвръщава в поведението му (все ще намериш нещо, стига ти самата да имаш желание да го забравиш)...