Кое според вас е по-силно?Естествено, в различните ситуации, различния самоконтрол води до различен резултат.Нека съпоставим нещата така - в една ситуация
Някой ви е изкарал от нерви до такава степен, че да се ядосате, ама наистина да се ядосате.Толкова, че да сте готови да посегнете.Този човек ви посяга и вие имате два варианта за действие.
1)Поставяте емоциите си под пълен контрол - фокусирате целия гняв в един-единствен пламък.Концентрирате се толкова, че в момента, в който другият ви посегне, реагирате мълниеносно, изливайки неприязънта си в едно действие, чрез което "печелите спора".
2)В душата ви избухва неудържим пожар, изпепелявайки всякаква мисъл.Не остава нищо друго, освен това яростно чувство, опитващо се да излезе на повърхността и едва го удържате.В момента, в който го пускате да се излее като горски пожар в сух летен ден, "печелите спора", увреждайки заслужено глупакът, осмелил се да ви изкара извън контрол.

Винаги съм се чудел кое от двете чувства е по-силно.Питам ви, за да ми кажете вашето мнение не от етическа гледна точка, а това, което ви се нрави повече.Аз лично си представям първото чувство като гладко полирана ледена повърхност, но толкова студена, че всичко, което се докосне до нея, замързва моментално; и второто - като умираща звезда.И двете неща са страшно мощни и всепомитащи.Специално за тази ситуация, която ви предлагам, избирам ледения гняв (не Ледения Стив Остин...), както и за почти всяка друга ситуация.Казвам почти, защото бих пуснал моята изпепеляваща ярост срещу всеки, опитал се да застраши физически най-добрите ми приятели.