Пет месеца по късно...

[MartiSSima]

Тя пак стои в стаята сама.Тъмно е а единствената светлинка която и вдъхва надежда са спомените.
Изминаха 5 тежки месеца.Пет, ужасно дълги и безсънни месеци в които се вплитаха прекрасните спомени и ужасяващата мъка по него.Спомен след спомен изплува, и тя потъва бавно и неусетно, усеща парещите от страст ръце, копнеещите за целувките й устни, желанието му за една незабравима нощ...Но това са само спомените останали от него.
Той и взе всичко.Той беше човека за когото тя бе готова на всичко, той беше човека с когото тя искаше да бъде до края на дните си, той беше човека когото тя обичаше и продължаваше да обича...той.
За кратко време тя се влюби, както и той, за кратко време се научи да обича за което виновникът беше той, за кратко време тя се научи да мрази за което виновникът беше ревността, за кратко време тя се научи да цени това което има макар, че той беше на 480 км...Той, той, той бе човекът които я поведе по пътя на любовта, показа и красивото и я дари с най прекрасните моменти.
Но сега, 5 месеца по късно тя не е това което беше.Веселото и безгрижно момиче се превърна в затворен и необщителен човек, човекът за които нямаше пречки и беше винаги позитивно настроен, сега стана черноглед.Не намираше смисъл в живота и единственото което правеше бе вечер, преди да заспи да поплаче.Да излее мъката за пореден път и да се отдаде на съня, в които идваше той и тя отново бе щастлива!И така се точеха дни и нощи.Минаваха седмици а после месеци но тя не спираше да мечтае и да копнее за него.До нея имаше друг, но той не бе същия човек като него.Той запълваше до някаде празнотата в сърцето й, но той не бе нейната любов.Той я целуваше, но целувките му горчаха, той я докосваше а тя испитваше ужас.Ръцете му я изгаряха, причиняваха и болка и тя бавно умираше.Той не беше като него, не възпламеняваше любовта й а напротив убиваше я, той искаше да я обича но сърцето й вече бе заето...
Тя продължаваше да копнее за неговата любов, молеше се нощ и ден той да се върне, да бъдат пак двамата...но с всеки изминал ден надеждите й угасваха.
Това бе нейната съдба да бъде обичана, тя да обича но да не е с него.Да бъде далече и мисълта за него да я изгаря.Да бъде другаде без него - сама.Да това е нейната съдба - МОЯТА.Това ми е отредено от съдбата, да прося и да давам любов но да не мога да съм с Костадин...Това е любовта...понякога невероятна а по някога груба, студена и безпощадена...Но в едно съм убедена, рано или късно аз пак ще съм с него...ако не в този живот може би след него... ОБИЧАМ ТЕ КОЦЕ!

[malkata_]

мила това което си написала е много хубаво...направо ме разплака призанавам си =D>

[guns`n`roses{f}]

много е хубаво

[Za_Neq]

koe mu e hubavo ? che edno momiche trqbva da strada tolkova mnogo za edna izgubena luibov,che trqbva vsqka vecher da plache i da si kazva kolko gaden e svetut.. az ne vijdam nishto hubavo..

[koalka]

Да,много хубаво си го написала и си личи,че го чувстваш.Но това,което се е случило,далеч не е хубаво...

mnogo e qko napravo mi se kasa sarceto kato 4eta kakvo ti se e slu4ilo tova ne go pojelavam i na nai-golemiq si vrag

[Crafter]

Пет месеца по-късно ще се смееш над това, което си написала. Още пет месеца по-късно няма да го помниш. Това нещо, което продължавате да наричате "любов" е по-мимолетно и от летния дъжд.

[BeBcHeTo]

Много е хубаво

[vvs_go]

БЕ Я СЕ ВЗЕМИ В РЪЦЕ!

[pampers]

мила това което си написала е много хубаво...направо ме разплака призанавам си =D>

и мен...

[MartiSSima]

Благодаря за мненията, приех и критики и поздравления но това което чувствам си остава така.Самнява ме много, че след още 5 месеца ще мисля по друг начин.Когато човек истински обича остава за цял живот!

[Crafter]

Благодаря за мненията, приех и критики и поздравления но това което чувствам си остава така.Самнява ме много, че след още 5 месеца ще мисля по друг начин.Когато човек истински обича остава за цял живот!

crafter@abv.bg

След пет месеца очаквам да ми пишеш.

[MartiSSima]

Чесно казано не мислех да ти пиша, но виж ще направя исключение този път!

[MoHuTo]

Много красиво звучи, но далеч не е красиво това което преживяваш! Живота е такъв, какво да се прави

Благодаря за мненията, приех и критики и поздравления но това което чувствам си остава така.Самнява ме много, че след още 5 месеца ще мисля по друг начин.Когато човек истински обича остава за цял живот!

crafter@abv.bg

След пет месеца очаквам да ми пишеш.

To4no q kovna Samo 4e 6te zabravi da ti pi6e... taka kakto i 6te zabravi tova koeto e pisala sega i 6te misli drugi ne6ta po su6tite vyprosi...

[MartiSSima]

Гост-а не те знам мъжко или женско си ама едно знам - незнаеш какво значи да обичаш истински и това може би се дължи на факта, че си испитал найстина това чувство а точно обратното - просто си бил наранен/а!Айде сега, замълчи и като дойдеш на мойта пак ще си говорим!На който не му харесва това което съм написала просто да не добавя мнения а и едва ли ще ми накриви факта, че на някой си не му допада...

nz dali sled 5 mes 6te misli6 po razli4en na4in, ne mislq, kogato obicahsh taka, po tozi na4in, 4isto, i ot sarce, ne ne e vazmojno da zabravish tozi 4ovek;
gadno e, pove4e ot gadno..... nqma da te pozdravqvam 4e si go napisala hubavo, imam 4yvstvoto 4e napravo si go izplakala..... li4i 4e go 4yvstvash, i to4no zatova nz kakvo da ti kaja pove4e, za6toto i az sam v tova polojenie..... i ostavat samo krasivite spomeni..... za edno prekrasno....no izgybeno vreme ;(

[sexY_mackA90]

Пет месеца по-късно ще се смееш над това, което си написала. Още пет месеца по-късно няма да го помниш. Това нещо, което продължавате да наричате "любов" е по-мимолетно и от летния дъжд.

Vaobshte ne sum slaglsna s teb!!! Ili pone pri men ne e taka..minaxa 2 godini ot kakto lubofta na jivota mi me izostavi ii az oshte stradam ii pla4a sqka ve4er...aa po temata mili4ka mn e xubafo!!!jestoko a naprao =D>

[Disorder]

После тя стана на 14 и осъзна, че любовта ще и се случи след още мноооого време. Погледна назад засмя се над чувствата, които си е мислила, че изпитва и порастна.

[MartiSSima]

После Disorder тя стана на 20 и продължаваше да мисли така.Странно защо мислиш, че е на 14 ... това в любовта но явно още не знаеш пълния смисъл на думата или си я открил/а и смяташ, че с това се приключва - ГРЕШИШ ТОТАЛНО!

[exelero]

Добрееее щом Disorder

И след 5 месеца тя си наряза вените но я спасиха на косъм от тунела със бялата светлина..... След още 5 месеца друго момче и грабна любовта и живота тя забрави за всичко преди това остана си само със белезите по ръцете и се осети че се е прецакала за глупости


п.п. ще ми обадеш ли как става тоя номер да плачеш всяка вечер във продължение на 5 месеца а глюкоза против обезводняване земаш ли

[Disorder]

После Disorder тя стана на 20 и продължаваше да мисли така.Странно защо мислиш, че е на 14 ... това в любовта но явно още не знаеш пълния смисъл на думата или си я открил/а и смяташ, че с това се приключва - ГРЕШИШ ТОТАЛНО!

Виж сега, не исках да те засегна, просто се опитвам да кажа, че времето лекува ВСИЧКО и още повече щом си на 20 би трябвало да го разбираш още по-добре. Любови съм откривала и съм губила, въпроса е да не изгубиш себе си покрай тях. Погледнато реално пропиляваш най-хубавите си години в страдание по нещо изгубено. Стисни зъби и го преодолей. Сълзите и самосъжалението не поправят нещата. Успех.

[MartiSSima]

Няма значение на колко си.Да права си преодолява се, но ти би ли се отказала от човека когото обичаш и той те обича?Самнявам се, всички бихте се борили!Не никой не ме е засегнал, просто всеки има различно мнение от моето и не е длъжен да се саобразява. \/ Все пак благодаря за коментарчетата!

[Disorder]

Няма значение на колко си.Да права си преодолява се, но ти би ли се отказала от човека когото обичаш и той те обича?Самнявам се, всички бихте се борили!Не никой не ме е засегнал, просто всеки има различно мнение от моето и не е длъжен да се саобразява. \/ Все пак благодаря за коментарчетата!

В този ти пост разбрах нещо, кото до сега ми убягваше - той също те обича. В такъв случай защо трябва да се отказваш от него? Защо страдаш толкова много щом любовта ти е споделена? Разбира се, че в такъв случай не бих казала, че времето ще бъде решаващия фактор, понеже би било доста трудно да го забравиш при положение, че поддържате връзка. Явно имате някакви трудности и предполагам, че става дума за разстояние, но не мисля че трябва да губиш вяра щом твоят човек споделя чувствата ти.

[MartiSSima]

Чувствата са споделени спор няма, но растоянието и болезнената ревност доведоха нещата до тук, да не говорим, че сме и инати и двамата.Това адски много бърка взаймоотношенията и направо срива връзката за това дойде и края!