митът за Прометей-

Някои знае ли митът за Прометей?

[ШоКоЛаДчЕ]

и на мене ми трябва в Уикипедията пише ма мн малко не е целия

[RiseGirl]

Прометей
Прометей краде олимпийския огън от спящия ЗевсПрометей бил титан, син на титана Япет и на океанидата Климена, а негови братя били Атлант, Менойтий и Епиметей, бащата на Девкалион. В страшната борбата между рода на титаните и боговете, Прометей поддържал Зевс. Гърмовержецът мразел титаните, защото се боял да не му отнемат властта и въпреки, че Прометей бил на негова страна, той мразел и него. Намразил го даже още повече, когато титанът започнал да защитава смъртните, щом разбрал, че Зевс иска да ги унищожи. Прометей обичал хората и ги научил на разни изкуства и занаяти, и им дал знания. Титанът откраднал и им дал даже божествения огън от Олимп. Така животът им станал по-щастлив. Тогава разгневеният Зевс наредил на сина си Хефест да извае от влажна глина красивата Пандора, вдъхнал й живот и я изпратил при прометеевия брат Епиметей. Въпреки предупрежденията на мъдрия си брат, Епиметей бил запленен от красотата на Пандора и се оженил за нея. В неговия дом имало голяма, плътно затворена урна, в която били скрити всички злини, нещастия и болести. Веднаж, когат останала сама, любопитната Пандора тайно отворила урната. Тогава всички злини и нещастия се разпръснали по земята и животът на хората сПандора отваря урната и освобождава заключените злинитанал туден и изпълнен със зло. Когато капака бил затворен отново, на дъното останала само Надеждата. Само тя не успяла да излети, защото Зевс не желаел това. Разгневен затова, че Прометей дал на хората божествения огън, гърмовержецът заповядал на Хефест да прикове Прометей на непристъпна скала в дива местност, на края на земята, в безлюдната Скитска пустиня. Хефест, който обичал приятеля си Прометей, против волята си, забил железен кол в могъщите му гърдите, извил ръцете му назад и оковал цялото му тяло в неразкъсваеми вериги. В тази работа му помагали зевсовите слуги Кратос (Власт) и Биа (Сила), които не знаели що е милост. Човеколюбивият Прометей увиснал на скалата, подложен на нескончаеми мъки - денем огромен орел разкъсвал черния му дроб, който всяка нощ израствал отново. Мъките на титана не преставали, но гордият му дух оставал непреклонен и тогава извикал гневно: "Мъчи ме, колкото искаш, гърмовержецо Зевс, но ще дойде ден, когато ще се изпълни проклятието на баща ти Кронос! Никой от боговете не знае как може да се отклони от тебе злата орис. Само аз знам това! Безсилен си ти пред неизбежната съдба." Минавали векове, титаните отдавна се помирили със Зевс, покорили му се и признали властта му. Те дошли грамадни и могъщи на края на земята, до скалата, където лежал прикованият им събрат и започнали да го убеждават да се подчини на гърмовержеца. Самият Зевс забравил вече предишния си гняв. Властта му била силна и вече не се страхувал от нищо. Вече не управлявал света като тиранин, а зачитал законите и покровителствал хората. Само едно нещо го безпокояло - тайната, която знаел единствен Прометей. Затова бил готов да го помилва, ако му разкрие съдбовната тайна. В това време, търсейки градината на хесперидите, откъдето трябвало да откъсне Прикованият Прометей, измъчван от орела, който разкъсва черния му дробзлатните ябълки, край скалата, на която бил прикован титана, минал великият герой Херакъл. Той бил ужасен от мъченията, на които бил подложен Прометей и душата му се изпълнила със състрадание. Изведнаж, високо в небето размахал криле огромният орел, който се спускал към скалите, за да се отдаде на кървавия си пир. Херакъл грабнал своя лък, поставил смъртоносна стрела и опънал тетивата. Високо се извила стрелата и пронизаният орел паднал в морето. В същият миг, от Олимп долетял бързоходният Хермес. Той обещал незабавно освобождение на титана, ако разкрие тайната си на Зевс. Най-сетне могъщият Прометей се съгласил и казал: "Нека Зевс не встъпва в брак с морската богиня Тетида, защото прпрокуващите мойри са предрекли, че който и да е мъжът й, от него ще роди син, който ще е по-могъщ от баща си. Нека боговете дадат Тетида за жена на героя Пелей и техният син ще бъде най-големият измежду смъртните герои на Гърция." След като разкрил тайната, Херакъл разбил с тежкия си боздуган оковите му и изтръгнал острието от гърдите му. Изправил се освободен могъщият титан. В същото време, отказвайки се от безсмъртието си в негова полза, в подземното царство на мъртвите слязъл мъдрият кентавър Хирон, за да се избави от страданията, които му причинила случайно нанесената от Херакъл рана.

[Lysit0]

Прометей

РЕФЕРАТ

ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК



МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ



ОГЪНЯТ И ХОРАТА
ОТКРАДВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН
КАКВО РАЗКАЗВА МИТЪТ
ДА ИЗГОРИШ ЗА ДА СВЕТИШ




Титанът Прометей ни е дал огъня.
Сега на ход сме ние, хората...












ОГЪНЯТ И ХОРАТА

В основата на всеки мит или предание, на всяка легенда или приказка лежат реални факти от човешкия живот, човешки жизнен опит и чувства, стремежи, страхове или мечти.
В основата на един от най-популярните древногръцки митове – Митът за титана Прометей, който открадва огъня от Зевс и го предава на хората – лежи един изключително важен за човешката цивилизация факт – откриването на огъня.
Значението на това епохално и ключово откритие за човечеството е огромно – човешките общности заживяват по „човешки” именно благодарение на това важно събитие – развиват се обществените отношения и връзки, създават се семейството и човешкото общество, открива се пътят към Познанието, разкриват се възможности за развитието на занаятите (грънчарство, металолеене, металообработване), за разцвет на изкуствата и науката.
За човека като личност и за човечеството като човешка общност откриването на огъня е факт, но също така е тайнство, забулено в легенди, митове, предания, религиозни вярвания или суеверия.
„Откриването” на огъня впечатлява човека и той го свързва със свръхестествени сили – богове, титани или с необикновени герои, необикновени подвизи и саможертви. Създаватсе различни вярвания, суеверия, обичаи и традиции свързани с огъня и светлината:
* Според някои митове и легенди огънят, като част от „небесния огън” и слънцето е дар от боговете – при индусуте, китайците, японците и други източни народи светлината и огъня са божи дар или подарък – сълзи на богове или вълшебни същества, божии очи, божие творение. „Божественият дар” е предмет на множество ритуали, свързани с опазването и поддържането на „вечен” огън, предаването на огъня и неговите тайни от „посветени” жреци, свещенослужители на обикновените хора, на „непосветените”. И днес много от празничните ритуали на различни народи се свързват с това преклонение пред огъня – пренасянето и запалването на олимпийския огън, поддържането на „вечния” огън пред паметниците на „Незнайния воин” или „Бойната слава”, паленето на огньове, клади, кандила, свещи, фойерверки и пр.
* Според други митологии – огънят е страховита и опасна стихия и вълшебна сила във всичките си проявления – земен огън (лава, пожари), небесен огън – слънце, луна, звезди, бури с гръмотевици и светкавици. Често в неуправляема и безмилостна стихия се превръща и огъня, запален от самия човек...
Човекът овладява огъня с благословията и по волята на боговете. При скандинавците, викингите и в повечето северни митологии хората овладяват огъня с посредничеството или с помощта на богове, божества, джуджета, хобити, елфи или магьосници...
* Според Библията и Стария Завет огънят е символ или проявление на Господ Бог: „Бог „рече” тоест реши „Да бъде светлина” и „биде светлина”. Чрез огъня Бог показва силата си на хората, чрез огън и жупел ги наказва.
В християнската религия както и в други древни религии огънят и светлината са божии знамения – Зевс Гръмовержеца се представя със светкавици около главата, древни индийски богове се явяват пред хората като огън, светлина, светкавица и дори като слънце, луна или звезда. Някои богове се явяват пред хората яхнали огнени коне, огнени дракони, а вълшебниците извършват своите вълшебства чрез вълшебни думи, извикващи светлина или огън.
* В много индоевропейски митове, легенди и приказки, огънят и светлината са проява или изява на божествени, вълшебни или неземни сили на Доброто или на Злото – огнедишащи дракони, змейове и лами населяват славянските и древно индийските приказки и легенди и древните сказания на много народи. Необикновени и фантастични същества като Жар птица или птицата Феникс се свързват с огъня, а вълшебните пръчици или жезли на магьосниците излъчват искри и светлина. Древните езически религии – на египтяните, инките, прабългарите свързват огъня със страхопочитанието пред боговете, които го олицетворяват – Озирис, Тангра, Големият инка и пр.
В преданията и легендите на почти всички народи огънят има двойствено значение – той е божия благословия и благодат, но той е и божие наказание, символ на прераждането, пречистването и вечността.
Почти всички ритуали за пречистване или вярванията за прераждане се свързват с огъня и неговата сила. Чрез него човекът се превръща в пепел, пръст или земя и се връща отново към началото.

И днес сикхите в Индия погребват мъртъвците си чрез изгаряне на клада, подобни обичаи са имали и древните гърци, съществували са и ще продължават да съществуват и сред някои индиански племена в Южна Америка и сред някои африкански народи. Все повече хора от така наречените цивилизовани страни днес, предпочитат да бъдат изгорени след смъртта си и пепелта им да се разпръсне над морето или сушата вместо да бъдат погребани.
ОТКРАДВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН

* Идеята за отнемане или открадване на огъня от боговете се свързва с идеята за бунт срещу боговете или с идеята за саможертва и подвиг в името на хората и в името на тяхното добруване и прогрес.
Освен древногръцкият мит за Прометей съществува и поне още един мит за саможертва в името на хората, свързан с огъня. Това е митът на древните Ацтеки: след Всемирен Потоп над света настъпват хаос и тъмнина. Богът на боговете Кетцалкоатл предлага на другите богове да се жертват, за да се превърне някой от тях в слънце за хората. Най-бедният и невзрачен бог Нануатл единствен приема изпитанието, хвърля се в пламтящата клада запалена от Кетцалкоатл и се превръща в слънце – той буквално изгаря, за да свети на хората.
Съществуват и някои приказки и легенди, особено сред славянските народи, според които невинни девойки или деца се превръщат в луна и звезди – водени от идеята да помогнат на други хора или да им разкрият някакви тайнства или истини. В Българския фолклор слънцето или „Слънчо” си има майка и деца, при него идват за съвет или помощ. Все пак не е лесно да се срещнеш със Слънчо и не всеки юнак се решава да направи това, за да помогне на хората. Подобни предания има и в Африка и Китай.
Популярността на мита за Прометей се дължи именно на идеята за подвига и саможертвата в името на хората.
Този мит става популярен в Европа през късното Средновековие и в епохата на Ренесанса, когато се превеждат и стават почти всеобщо известни древните гръцки и римски митове. Известната личност Джордано Бруно загива на клада заради своите идеи и неговия подвиг е наистина прометеевски. Последват го много знайни и незнайни „еретици”, „вещици” или „магьосници”, безброй инакомислещи, богоборци, утописти и мечтатели, много бройни народни водачи, бунтовници или непокорни люде, изгорени на кладите. Правят го заради идеите си, свързани с човешкия прогрес и мечтите за по-съвършено човешко общество. Изгорени на клади в България и Византия са много богомили, измъчвани са с огън и исихастите и други инакомислещи, обявени за еретици от официалната Църква...
През Ренесанса и след това в XVIII – век, наречен „Векът на просвещението” (на френски „Векът на Светлината”) митът за Прометей става част от европейската християнска култура.
Християнството и християнската култура го приемат почти безрезервно, а в някои случаи и възторжено именно поради идеята за саможертвата, тъй като и Христос, „Синът Божи” приема разпятието заради спасението на хората.
По-късно много европейски и американски писатели, художници или музиканти от епохата на Романтизма пресъздават този мит в свои произведения. Много съвременни творци също пресъздават по своему този мит.

МИТЪТ ЗА ПРОМЕТЕЙ

За първи път Прометей е превърнат в литературен трагически герой в трилогията от трагедии на Есхил, свързани с едноименния митологически герой. От тази трилогия се е запазила само част от първата трагедия „Прикованият Прометей”. Днес митът за Прометей е познат главно чрез творческото виждане на великият древногръцки драматург – именно Есхил развива блестящо темата за саможертвата и бунта срещу Боговете в името на хората.
Прометей на Есхил е дързък и безумно смел. Той не се бои да заяви:
„Да, аз, само аз дръзнах да избавя смъртните... Бях милостив към хората, но милост аз не срещнах... Исках, исках и така сгреших. Пострадах аз помагайки на хората, защото надежди слепи вселих в душите им, когато им дарувах огъня...”
Окованият и жестоко наказан титан разкрива смисъла на своята саможертва така:
„Тях, които нямаха разсъдък, аз дарувах с ум и знания... Те бяха с очи, ала не виждаха, с уши, ала не чуваха. И ЦЯЛ ЖИВОТ ПРЕКАРВАХА В МЪГЛА И МРАК... Показах им и изгрева и заника на светлината, измислих най-великите науки за числата и буквите – ВСЕМАЙКА И ВСЕПАМЕТ НА ИЗКУСТВАТА И ЗНАНИЯТА...”
Трагедията на Прометей е двойна – от една страна Зевс го наказва за непокорство и бунтарство, за това че не желае да бъде роб, нито да живее като роб. От друга страна хората са неблагодарни и не оценяват саможертвата му. Окованият титан предпочита гордото страдание и не желае да послуша съветите на Хермес, на Ио, на Океанидите нито на Хора, който в древногръцката трагедия олицетворява Човешкото виждане и разбиране на нещата. Мъченикът заявява дръзко и на всеослушание:
„... За робия, запомни добре, не бих отстъпил моите страдания... НАКРАТКО – МРАЗЯ ВСИЧКИ БОГОВЕ, КОИТО ЗА ДОБРОТО ЗЛО МИ ВЪРНАХА... Зевс не ще ме преклони и нивга няма да помоля с ръце протегнати да ми свали оковите. Не, никога! Той никога не ще успее да ме победи или погуби!”

КАКВО РАЗКАЗВА ДРЕВНОГРЪЦКИЯТ МИТ

Прометей е изпратен от Зевс в пустинна, дива местност на самия край на Земята, в Страната на сенките. За да го накаже за дръзката кражба на огъня, Гръмовержецът го приковава с неразкъсваеми вериги на върха на огромна скала. Слугите на Зевс – Сила и Власт са безмилостни. След тях, с ниско отпусната глава върви Хефест с тежкия си чук. Той трябва да окове приятеля си Прометей и не смее да не изпълни заповедта на баща си Зевс. Той не само го приковава, въпреки съчувствието си към него , но и пронизва гърдите му с остро стоманено копие.
Бунтовникът богоборец запазва гордо мълчание и не отронва нито дума, нито стон и с нищо не издава страданията си. Едва когато остава самичък Прометей започва да оплаква злата си съдба пред божествения етер, бързите ветрове, речните извори и морските вълни. При окования титан пристигат беловласият Океан и Океандите. Те дълбоко скърбят за Прометей, но се плашат от богохулните му думи. Прометей им разказва как е помогнал на Зевс в борбата му с титаните и как Гръмовержецът смъкнал бунтовниците по негов съвет в недрата на ужасния Тартар. След като завладял обаче властта над света Зевс я поделил с боговете от Олимп, а отхвърлил онези, които му помагали
(Не е ли странно – всички древногръцки богове се държат удивително по човешки!).
Така Зевс намразил Прометей, а от своя страна титанът започнал да защитава от произвола на боговете слабите и нещастни смъртни хора. Прометей съжалил хората, които още не притежавали разум и знания. Вдъхнал им надежда и откраднал за тях божествения огън, макар да знаел, че ще го сполети ужасно наказание.
Гордият и дързък приятел на хората отказва съчувствието и помощта на Океан и Океандите. Океан го напуска, а Прометей продължава разказа си: той лично е научил хората на изкуства и знания, дал им знания за металите и ги научил да ги обработват, научил ги да обработват земята, опитомил за тях дивия бик и го впрегнал да оре, впрегнал коня в колесница, построил кораб и научил хората на корабоплаване. Запознал смъртните с лекарствата и лекуването на болестите. На всичко това ги научил, за да облекчи съдбата им и да направи живота им по-щастлив и радостен.
Но Прометей знае, че няма да страда вечно, знае и че Гръмовержецът ще бъде сполетян на свой ред от зла съдба. Знае, че царството на Зевс не ще бъде вечно и той на свой ред ще бъде смъкнат от високия и царствен Олимп
(Отново съвсем по човешки, според човешкия жизнен опит се развиват всички събития, свързани с бога Зевс и титана Прометей!)
Прометей е и пророк и знае великата тайна как Зевс би могъл да избегне своята орис, но никакви мъки и заплахи не ще могат да я изтръгнат от него
(И в човешките общества никой тиранин не е вечен и никакви инквизиции, никакви физически или духовни мъчения не могат да сломят духа на гордите и смели хора, решили да се жертват за свободата или за друг човешки идеал!)
При прикованият страдалец пристига Ио, дъщерята на речният бог Инах, преследвана от ужасен стършел, изпратен от Хера (която пък по човешки ревнува съпруга си от нежната и красиви Ио)
Измъчената нимфа разказва своите страдания на Прометей. Той от своя страна състрадателно и разкрива кога ще дойде края на мъките и, като я предупреждава за опасностите, които ще я грозят по време на скитанията и. Разкрива пред Ио как Зевс ще и върне предишния образ и тя ще роди син - Елаф, който ще стане родоначалник на славно поколение от герои. От този славен род ще произлезе смъртният, който ще успее да освободи самия Прометей от оковите.
Прометей отново, гордо заявява, че няма да издаде тайната на Зевс и ще го принуди да узнае сам разликата между властта и робството.
Пред пратеника на боговете Хермес прикованият герой също се държи гордо, независимо и дръзко. Той никога няма да приеме замяната на мъките с робско служение на олимпийския бог. Предпочита да остане прикован, отколкото да се превърне в слуга на тиранина Зевс.
Според мита, страданията му не свършили с това. Зевс изпратил и един грамаден орел, за да разкъса гърдите му. Кръвта на нещастника се леела, скалата почервенявала. Всяка сутрин орелът започвал наново кървавата си гощавка, като разкъсвал зарасналата през нощта рана.
Но и тези страдания не сломяват гордия дух на титана. Междувременно другите титани са се покорили на Зевс и са се помирили с него. Те започват да убеждават Прометей да се смири на свой ред със съдбата си. Самият Зевс, който вече е укрепил властта си , става по-благосклонен към Прометей – той е готов да го помилва, за да научи съдбоносната за царството си тайна.
Вече се родил и възмъжал смъртният герой, на когото Съдбата е отредила да освободи от оковите героя - мъченик. Този герой е Херкулес, най-силният между хората. Прометей започва да губи сили и разказва на Херкулес за мъките си. Херкулес вижда кървавия пир на орела, грабва своя лък и призовава стрелометеца Аполон да насочи правилно стрелата му. Настава мигът на освобождението.
Най-сетне могъщия Прометей е отново свободен и се съгласява да разкрие тайната на Зевс – той не бива да встъпва в брак с морската богиня Тетида. Тя трябва да стане жена на героя Пелей и техният син Ахил ще стане най-големият измежду смъртните герои на Гърция.
Накрая всичко завършва добре както за безсмъртните богове, така и за хората. Прометей е освободен, а хората са вече достатъчно силни, за да имат свои герои – човеци, които ще бъдат почти богоравни.
Започва историята на човешките герои, които макар и направлявани и подпомагани от боговете на Олимп, вече са смъртни и като такива би трябвало да ценят по-високо човешкият живот.

Впрочем... човешката история показва, че за съжаление не става така. Тя е изпълнена с много войни, престъпления срещу хората и срещу самата природа...
***
ДА ИЗГОРИШ ЗА ДА СВЕТИШ

Според древногръцкият мит Прометей не е бил човек, а ТИТАН, който е съчувствал на хората и ги е обичал. И заради тях напълно съзнателно е загубил благоволението на боговете и на олимпиеца Зевс.
Днес с думата „титан” обозначаваме човек с необикновени, свръхчовешки или дори нечовешки възможности или дарби – „титан на мисълта, на словото, на духа” и прочее.
Всъщност, както посочва проф. Ал. Ничев, Прометей е един велик човеколюбец, запленен съвсем по човешки от мисълта за подвиг в името на човечеството, но както всеки човек той се оказва един велик наивник.
Наивен до безумство и храбър до безумство.
Великият руски писател Горки е пресъздал в разказа си „Старицата Изергил” легендата за Данко – един своеобразен вариант на мита за Прометей:
За да заведе хората от тъмнината и безизходицата и за да ги спаси от малодушие и отчаяние Данко разкъсва гърдите си, изважда сърцето си, то запламтява и неговата светлина повежда хората напред. В устрема си към светлината и новия живот хората стъпкват Данко и неговото всеотдайно огнено сърце.
Максим Горки възпява човешката смелост и дързост и в своята „Песен за буревестника”. Именно за „безумно храбрите” трябва да се пеят песни, именно те са достойни за името ЧОВЕК.
Сервантес обезсмъртява един безумен мечтател и „защитник на всички слаби, угнетени и онеправдани” – Дон Кихот и чрез него казва на всички хора: „Свободата е най-великото благо!”
Гьоте създава величествения образ на човека - мечтател, дръзнал да влезе в съюз дори с Дявола, за да научи тайните на битието. Фауст отказва да изрече думите „О, миг, поспри, ти толкова си хубав!” Отказва да спре да мечтае.
А във всевечното си и безсмъртно произведение „Под игото”, Иван Вазов изрича пророческите слова: „Лудите ще спасят света!”.
Народният поет обезсмъртява не е един от българските Прометеевци – народните будители, хилендарският монах Паисий, храбрите мъченици на народоосвободителните борби, обикновените българки и българи и героите на България, титаните Левски и Ботев... Вазов изрича и пророческите думи, достойни за Прометей: „НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ, ЩО НЕ ГАСНЕ!”
Митът за Прометей придобива своето общочовешко и универсално звучене именно чрез смисъла на благородната постъпка на легендарния титан, понесени в името на хората и на тяхното добруване.
Така митичният древногръцки герой се превръща в герой на човечеството, тъй като неговия подвиг се осмисля чрез величието на целите, които си поставя и чрез постигнатите мечти на хората – да овладеят огъня и светлината на Познанието.
Ето защо всеки велик мечтател или утопист, всеки велик учен, човек на изкуството, всеки борец за човешко достойнство и за човешки права и свободи се превръща в Прометей.
По своему са Прометеевци всички велики философи и мислители, които са укрепили вярата на хората в собствените им сили и възможности, които са повишили човешкото самочувствие и вяра в собствените сили и възможности.
Своеобразни титани на духа, на словото, на звука, формите и багрите са всички велики писатели, поети, художници, скулптури и музиканти.
Прометеевски усилия на всички учени и труженици, насочени към овладяване на тайните и законите на Природата, насочени към Познанието на света и на самия човек.
Героични са прометеевските саможертви на всички знайни и незнайни герои и мъченици в името на прогреса, човешкото себе утвърждаване, срещу робството, невежеството, тиранията или мракобесието.
Своеобразни Прометеевци са хилядите хора, които се борят срещу робството на вещите и парите, срещу „Златния телец”, срещу материализма, егоизма и потребителските страсти, както и срещу посредствеността и самодоволството, които тези низки страсти пораждат...
Няма съмнение, че е необходима Прометеевска сила на всички природозащитници, еколози, пацифисти в усилията да се победи страха или безразличието, да се спаси Планетата от унищожение, да се опази природата, да се победят болестите, мизерията, да се даде шанс на мира срещу войните и унищожението на човечеството и на неговия свят.
Надеждата за Човечеството е, че след откриването или открадването на огъня Човекът няма да го използва за своето унищожение, няма да изпепели земята, а ще я превърне един ден в земен рай...
Дали ще се сбъднат някога думите на поета Гео Милев:
„ВСИЧКО, КАЗАНО ОТ ФИЛОСОФИ И ПОЕТИ ЩЕ СЕ СБЪДНЕ:
ЧОВЕШКИЯТ ЖИВОТ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН НЕПРЕКЪСНАТ ВЪЗХОД –
НАГОРЕ! НАГОРЕ!
ЗЕМЯТА ЩЕ БЪДЕ РАЙ! ЩЕ БЪДЕ!”

Титанът Прометей ни е дал огъня. Сега на ход сме ние, хората...

[death_embrace]

спешно ми трябва Тема ...... "Борбата против тиранията и деспотизма в трагедията" Прикования Прометей ..... спешноооо мерси предварително

[amazonkata90]

Виж това:

Авторът на античната трагедия „Прикованият Прометей” - Есхил, взема своя герой като готов, колективно изграден образ от митологията. Преди да добие стойността на образ-символ, Прометей изминава сложен път. До този момент Прометей е претърпял трансформация, чрез която се е превърнал в Прометей, дарител на огъня и от там - в Прометей - божество с човешки лик - господар на огъня. Есхил дава ново тълкуване на образа. Точно в неговата траге¬дия той започва да се превръща в символ, за¬щото се противопоставя на друго божество, преследвайки определена цел. Гьоте добавя към образа идеята за бунтовната и творческата натура. По-късно, в епохата на ро¬мантизма, Прометей е бунтуващата се, освобождаващата се личност.
Като най-популярен античен образ днес, Прометей символизира грижата за съдба¬та на хората, саможертвата в името на тяхната свобода, стремежът за постигане на справедливост, поривът към прогрес и творческото начало у човека.
Сам помогнал на Зевс да отнеме властта от баща си Кронос, Прометей се противо¬поставя на неговото управление и желание да унищожи хората. Властен и жесток, Гръмовержецът се самозабравя:
Щом сяда на престола
бащин, почва той
да разпределя почетните
длъжности
сред боговете, да раздава
властите.
За бедния човешки род ни
думица не каза. Щял да го изтреби
целия,
за да изникне ново поколение.
От съюзник на Зевс, титанът се превръ¬ща в негов противник. В основата на конфликта е съдбата на човечеството. Проме¬тей се възправя срещу неуважението на ти¬рана към традициите, грубото потъпкване на добродетелите: „...Властва днес безбожно Зевс с новия свой закон. Той стъпка всичко, което бе свято”.
Негодуванието на Прометей към поведе¬нието на Зевс е продиктувано от обичта му към хората. Той живее с тяхната съдба, съчувства им и ги подкрепя. Застъпва се за техните права, защитава ги и намира сво¬ето наказание:
Аз само дръзнах. Аз избавих
смъртните.
...а така безмилостно разбит,
вися - за Зевс позорно зрелище.
В името на човешката свобода и на защитата на справедливостта хуманистът Прометей жертва живота си. Той знае, че унищожавайки хората, ще бъде нарушен световният ред. Хората са създадени от боговете, за да живеят щастливо. Несправедливо е да бъдат унищожени за това, че са такива, каквито са създадени. Състра¬данието на човеколюбеца към хората предизвиква гнева на боговете. Те го намразват и го обявяват за предател. Прометей знае всичко и това го откроява сред олимпийското поколение. Трогателна е готовнос¬тта му за саможертва в името на оцелява¬нето на човечеството. Той знае пътя за пос¬тигане на човешката свобода и го извървява. Дарява огъня на хората, както и много други блага:
Пак за тях,
за хората, измислих
най-великата
наука за числата, още
буквите -
Аз пръв запрегнах във ярем
добитъка и го. зажеглих, за да бъде в
тежките усилия помощник пръв на
смъртните...
Голяма е помощта на човеколюбеца за хората. За тях създава домовете, корабите, лекарствата, цифрите и буквите, зана¬ятите, огъня. Всички тези добрини изброява сам във втория си голям монолог (442-471 и 476-506). Обичта и грижата ръководят жи¬вота и делата му. Именно те го насочват към проблемите и страданията на хората и подбуждат мисълта му да се съсредоточи върху откриването на помощници за тях. Много са Прометеевите открития. От не¬го човекът се научава да строи, да лекува, да общува с боговете и да избягва злото, да облекчава труда си, като опитомява жи¬вотни, да съхранява човешката мъдрост в букви и цифри. Тези умения правят човека свободен и независим от природните стихии. Прометей става носител на порива към прогрес. Сам разкриващ новото, той тласка хората към откривателство и усъ¬вършенстване на живота.
Новият човек, повлиян от помощта на титана, се стреми към прогрес. Той носи нова духовност, защото неговото съзнание е променено. Учи се да цени и да обича себе¬подобния, да се стреми към доброто.
Интересен дар за хората е умението им да гадаят, да прозират съдбата:
Аз дадох много ясновидски
способи, открих им пръв кои
съновидения се сбъдват, изясних им
също тъмните гадания и смисъла на
срещите, показах им кои сред
кръвоноктите грабливи птици
предвещават щастие, кои сред тя х- неволя...
Това изкуство — гадателството, в антич¬ността е било на особена почит. Чрез него Прометей учи хората да избягват проти¬вопоставянето с боговете, да им отдават почит. Религиозните вярвания на гърците от бремето на Есхил и атинската демокрация все още високо почитат олимпийските богове и този дар е безусловно необхо¬дим. Чрез хуманистичното отношение към човека Есхил дава нова трактовка на мита. Обичта към хората тласка титана към саможертва в името на хората: „Аз знаех всичко предварително. Да, чуйте: исках, исках, и така сгреших!”
Саможертвата е осъзната. Но човеколюбецът не съжалява, не се оплаква. Неговите грешка и вина се състоят само в дързост¬та и смелостта му да защити справедли¬востта, противопоставяйки се на най-великия от боговете – Зевс.
Със своето дело Прометей се превръща в символ на хуманизма, на порива към свобо¬да и прогрес, както и на борческото начало и подвига.
Хуманизмът му дава сила и го води в бор¬бата за постигане на човешката независи¬мост и свобода. Прометей се бори срещу тиранията и примирението с неправдата. Горда непреклонна личност, титанът отс¬тоява своите принципи, защитава и избавя смъртните, затова те: „Не слязоха избити в преизподнята”.
Милостта и хуманизмът му не срешат отговор: „Бях милостив към хората - не срещнах милост...” Въпреки неблагодарността не се отрича и не страда за стореното добро. Чувство¬то за собствено достойнство - резултат от съзнанието му за правотата на делото, обосновава неговото поведение. Героят раз¬чита на себе си, на собствения си ум и сили: „Сам спасявай себе си. А аз ще нося дотогава мъките, додето Зевс смири гнева в сърцето си. ”
Надеждата, че доброто ще победи и ще повлияе на противника, както и вярата в правилността на делата му дават сили на човеколюбеца да издържи в страданието. Силната воля и непреклонният характер му помагат да отстои своята морална победа над тирана и властолюбеца Зевс.
Прометей негодува не само към несправедливостите и тиранията, но и към примирението и страхливостта. Не уважава, мрази и презира малодушните, приспособенците и лакеите. Ярко конт¬растират в своето поведение и разбира¬не за живота титанът-свободолюбец и ху¬манист и Океан - титан и прародител на боговете. На крилат кон долита Океан, за да склони Прометей да отстъпи и да се помири със Зевс. Смелата и непреклонна личност на човеколюбеца се противопоставя на малодушното примирение със злото:
Благодаря, навеки съм
признателен.
На всичко си готов. Ала не се
труди
за мене.
Стой си, в безопасност си.
Отказът от помощта на Океан, кой¬то се представя за приятел, е продиктуван от същността на предложението:
А ти кротувай тук и дръж
езика си. Какво, нима не знаеш ти,
премъдрият,
че скъпо струва всяка празна приказка?
Но, драги Прометее, не
разбираш ли,
че блага реч лекува разгневения?
Съветите на Океан свидетелстват за неговата неспособност да разбере трагичната красота в подвига на безумно смелия в името на хората:
Че ако страдам сам, не искам
бедствия да връхлетят главите и на
другите.
Готовността за саможертва и велича¬вата гордост на бореца за свободата на хората е отразена и в диалога с Хермес — синът на Зевс, който идва да получи отговор на въпроса кой заплашва властта на баща му:
За твоята робия - запомни
добре - не бих отстъпил моите
страдания.
Прометей не скрива презрението си към „слугата на боговете”, както нарича Хермес. Дошъл да изисква отговор, да заплашва, синът на Зевс е пратеник на Всесилния, който изпълнява заповеди, без да изразява лично мнение. За него поведе¬нието на Прометей е необяснимо. В ди¬алога между двамата герои се сблъскват висшите идеали и величието на подвига с низшите потребности и нищожното раболепие: „...Добре мисли и разсъди - не смятай, че упорството е по-добро от трезвото решение”.
Уместен и Красноречив е отговорът на Прометей на обвинението, отправено от Хермес, че е неразумен: „Да, иначе не бих приказвал с ратаи”.
Отстоявайки своите принципи, тита¬нът противопоставя с изключително са¬мообладание своята смелост, дързост и непреклонност на хамелеонството и подчинението на Хермес:
Накратко: мразя всички богове,
които за доброто — зло ми
върнаха.
Недей помисля нивга, че
треперейки от страх пред Зевс, ще стана аз жена
по дух и че ще моля него,
най-омразния, като жена с ръце напред
протегнати, да ми свали оковите!
Дързостта, решителността и безстрашието на Прометей са резултат от неговия оптимизъм, че доброто и исти¬ната ще победят, че Зевс „нивга не ще ме погуби”. Поривът към свобода, към прогрес, хуманизмът и увереността в тържеството на благото за хората превръщат Прометей в образ-символ.
Със своето победеше, идеи и цели, със своето красноречие и умение да защитава принципите си титанът се предста¬вя пред нас в цялото си величие и нравс¬твена красота. Морален победител от двубоя със Зевс, Прометей остава в историята като символ на порива към сво¬бода и прогрес; на хуманизма и на саможертвата в името на човешкото щас¬тие.
Титанът е символ на творческото на¬чало у човека, а „Прикованият Проме¬тей” - драма на утвърждаването на творческия дух, на борбата му с неподдаващата се на подчинение природна сти¬хия, завършила с триумф на човешкия ум.

[death_embrace]

мерси, много съм ти благодарна