Не искам съвети...просто искам някаде да си напиша всииичко, което ми е на сърцето. През последните 2 години ако си бях помислила, че ще пиша за любовен проблем, нямаше да си повярвам. Любовта беше толкова идеална, че не мислех, че изобщо някога ще ми се наложи да продължа без този човек....Но май настъпи и този час...Много ми е трудно. Обича ме. Знам, че ме обича. Сигурна съм, че ме обича. И аз го обичам, но явно не ни е писано да сме повече заедно. Явно сме достигнали онзи период, в който проблемите започват. А те връхлитат и не ги интересува да ли си готов за тях или не...Опитах, опитах хиляди пъти да оправя нещата, но не стана...уморих се...Тежко ми е. Много ми е тежко....Опитах с пиене, опитах с хапчета. Много глупаво наистина. До сега не се бях напивала. Но спомените са по-силни от мен. Избутват всичко друго от съзнанието ми и се разполагат само те в него...Помня как се появи изведнъж...най-милото момче, което някога бях срещала...момчето, което ми помогна да изляза от депресията след раздялата с предния. Помня как тръгнахме под дъжда...как всеки ден с него беше вълшебен...изпълнен с музика. Бях най-щастливото момиче. Той беше идеален. Никой не ме разбираше както той. тогава изведнъж ми съобщи, че ще учи в София. Бях много объркана, но реших, че продължавам напред с него и само с него пък каквото стане. Мина една година. Най-прекрасната година в живота ми, нищо, че понякога много ми липсваше. Не мога да преброя колко много са хубавите моменти...ех, ако просто можех да ги забравя..всичко щеше да е много по-лесно...Как есента стояхме на пейка в парка и ядяхме пуканки, как зимата стояхме в къщи на топло и се радвахме, че сме заедно..как пролетта ме носеше на ръце из улиците и се смеехме на зяпащите...как лятото бягахме към плажа, а след това прекарвахме целия ден заедно някъде в някое кафе или в морската градина. Помня като бяхме заедно в София и Балчик...Помня как хубаво си изкарахме на годишнината ни. Толкова свързани бяхме...А сега..Къде е онова момче?? КЪДЕ Е МОЕТО МОМЧЕЕЕ Онова милото...доброто....сладкото. ..внимателното момче....в което се влюбих..Онова, което ми сваляше звездите, което ме караше да се чувсвам най-красива и желана...Върна се тук, при мен. Това беше най-щастливият ден. Ех, ако знаех...Защо трябва да става това?? Защо изведнъж приятелите станаха по-важни от мен..Казва, че ме обича, а защо не се съобразява с мен, защо не ме разбира. Връщам се в миналото, докосвам се до спомените, но реалността ме смазва. Толкова е жестока...Какво го промени така? Защо от принцът се превърна в лошия герой?? Промених се, вярно, но не и без причина. Чувствам се безсилна. Не мога да се справя с всичко това. Държанието ми е защитна реакция...А той? Защо така се държи? Днес бяхме заедно...ако знаех, че може би е за последно....Не съжалявам, че си тръгнах, но и не исках да ми се налага да правя това. Но просто не мога повече да издържа на това грубо държание...Не искам да съм слаба и да бягам след него.Прекалено много пъти вече направих тази грешка..но не знам как ще успея...Той беше моята любов..и още е...само, че вече не е идеална...