Отдавна съм си отработил механики как да плащам сметката, без момичето да забележи преди да е прекалено късно ^^

До септември живеех с нашите и парите ми за лични разходи лесно се покриваха от работа. А какви по-сладки лични разходи от това да почерпиш приятелката си. Последната година бях тежко болен (гнойна ангина, една седмица почти ми се губи) точно покрай рождения ден на партньорката ми и св. Валентин. След като се оправих, оставих 100 лв. за една вечер (цветя, вечеря, без подаръчето). Не се чувствах длъжен, просто ми липсваше това да я глезя :P

Сега, когато уча в чужд град, е малко по-сложно и, когато се връщам, я караме на разменни начала (като гледам винаги да съм отгоре, кекек; просто такъв ми е начинът на мислене, съжалявам)