
Първоначално написано от
Infatuated Inside
Преди време, когато бях по-малка, си мислех, че това са много велики думи, че не бих ги казала на никое момче в близките години, че не би било възможно да изпитвам обич по начина, по който смятам, че трябва, за да се каже такова нещо и въобще, струваше ми се огромна крачка, която мислех, че няма да направя в близкото бъдеще.
Само дето идва един момент, в който и милиард пъти да повториш на някого, че го обичаш, пак не би било достатъчно, за да изразиш любовта си с думи. И тогава просто го казваш. Повтаряш, потретваш. И без да го мислиш, без да се чудиш дали е подходящо да го кажеш в тази, или онази ситуация, просто го чувстваш и ти се изплъзва без въобще, ни най-малко да си го планирал. Вярвам, че когато наистина имаш чувства към даден човек, трябва постоянно да му го казваш. Вярно е, че любовта се доказва чрез действия и просто някакви думи не биха могли да ги заменят. Съгласна съм. Но хората са си преди всичко хора и се нуждаят да чуват, че са обичани. Обичам да казвам "Обичам те", обичам да чувам "И аз те обичам". Не защото аз не съм доказала любовта си, или защото той не е доказал своята, а защото понякога се чувствам несигурна. Защото имам проблеми в къщи, в училище, в отношенията си с много хора. И след като някой е направил милиони неща за мен, не са ми нужни повече доказателства. Нужно ми е просто да ме прегърне и да ми каже най-хубавите и най-изтърканите думи на земята. И, мисля, че се усеща кога са истински и кога са казани само за протокола.. усеща се. А това да чуеш, че те обича този, когото обичаш ти и да почувстваш, че тези думи не значат нищо в сравнение с безграничната обич, която изпитва този човек към теб.. невероятно е.
На няколко пъти съм си въобразявала, че обичам. Мислила съм си го, казвала съм го полугласно на приятелки, но никога не съм го казвала на самото момче. Просто тогава, както вече споменах, тези думи ми звучаха прекалено сериозни и силни. А след като "Обичам те" звучи прекалено сериозно и силно, за да бъде казано на човека, към когото изпитваш някакви чувства.. значи просто чувствата ти не са любов. Та, и моите не бяха, не го и казах. Първият човек, когото съм обичала, единственият, на когото съм го казвала и единственият, на когото продължавам да го казвам и да обичам, е човекът, с който съм в момента. Странно, но с него никога не съм се замисляла колко пъти му казвам, че го обичам, или как му звучи, или каквото и да е било. Просто съм го казвала. И толкова. Казвам каквото чувствам. Вярвам, че и той го прави. Нашата ситуация е по-различна, защото преди да тръгнем, той ми беше най-добрият приятел. Сега също ми е най-добрият приятел, с добавката, че е и момчето, в което съм влюбена. (: Та, преди толкова пъти сме си казвали, че се обичаме, че в един момент когато чувствата ни прераснаха в любов, всичко си стана от самосебеси и надали някой от двама ни е обърнал внимание кой на кого първи го е казал в.. онзи смисъл. (: Радвам се, че е така и съм наистина щастлива от този факт.
Относно секса и любовта, хах. Както казвам за милионен път в този форум, а и за не знам вече кой извън него, сексът за мен е последица от любовта. Не обратното. Любовта към секса с даден човек, не те кара да си влюбен в самия човек. На въпроса дали смятам, че сексът е решаващ в една връзка.. не смятам. Или поне, не мисля, че е решаващ. Иначе, има много голямо значение, разбира се. Когато има проблем в секса, проблемът се отразява и на връзката. Както и обратното, разбира се. И все пак, когато сексът е хубав, вълнуващ и за двамата души, той укрепва взаимоотношенията. Кара хората да бъдат по-нежни един с друг, запазва тръпката между тях. А когато говорим за дълги връзки, това наистина има огромно значение. Хора, които не са задоволени от сексуалния си живот са много по-озлобени един срещу друг, много повече допускат ежедневни проблеми да им влиаят и пречат и, рано или късно, търсят това, което не получават другаде. И, край на всичко.