Имам гадже, вече ходим повече от половин година, преди това се борих да я спечеля от безумно много време, а се познаваме и по-от преди. Обичам си я ужасно много и не мога да си представя живота без нея - както вече казах познаваме се отдавна и тя е просто част от мене, а и никога не бях срещал у момиче толкова много от качествата, които ценя, и вярвах че едва ли ще срещна такова съвпадение у друго момиче. Вярването ми си се потвърждаваше, и продължава да се потвърждава - преди да тръгнем многократно съм флиртувал, че и повече, с други момичета, а след като тръгнахме пак съм се заглеждал по други (едва ли има момче, което не го прави), но отлично виждах разликата и знаех, че вече имам най-доброто на тоя свят и съм адски щастлив. НО (разбира се "но") имах екскурзия от у-ще и се случи нещо, което не предполагах и не можех и да предполагам: опозахме се с момиче, което има точно онези (макар и малко) качества, които липсват на моето момиче, а и тя ме хареса. Сега съм адски раздвоен. Едната излъгах, че нищо не е ставало на екскурзията (е не й изневерих де), и другата излъгах, че нямам гадже. И не знам защо (можех да кажа истината или нещо 100 пъти по-близо до нея).
Мислите ми вървят така: "Не мога да скъсам гаджето, защото си я обичам много" -> "Но не мога да забравя и какво стана на екскурзията (още повече, че с нея се виждаме всеки ден)" и пак отначало...
Какво да ви кажа?... Освен че се чувствам като задник (и сигурно съм). Мистър "Държа чувствата си под котрол" и "Никога не би ми се случило такова нещо" (което наистина много пъти съм доказвал в миналото че го мога) изпусна края на всичко и то в най-малко вероятния момент. И съм объркан...