Предполагам, че доста пъти сте чели подобни неща и има много теми свързани с това, което ще напиша, но... имам нужда от мнение и съвети.
Имам щастлива връзка от разстояние от година и 8 месеца. С приятеля ми се виждаме почти всяка седмица. Той е от София, а аз от Благоевград. Преди да се съберем като двойка 2 години ми беше най-добър приятел и се сближихме след раздялата ми с момчето, с което бях преди. Никога не съм очаквала, че най-добрия ми приятел ще се стане и най-любимия ми човек, но чудото се случи... След доста размисли, проблеми, страх, съмнения и всичко за което се сетите. Приятеля ми (Иван) е най-хубавото нещо в живота ми досега. Преди него не съм имала връзка от разстояние и в началото, разбира се, много се притеснявах, не знаех дали ще се справим и как ще издържаме без да се виждаме достатъчно често(та той ми липсваше непоносимо много когато бяхме само приятели). Но за щастие всичко между нас потръгна и не съжалявам, че сме заедно въпреки всички трудни моменти, които се е наложило да преживеем...
И сега ето го и моя най-голям и може би често срещам проблем - МНОГО СЪМ РЕВНИВА. Иван има страшно много приятелки, излиза с много момичета, ходи по купони, дискотеки, забавлява се с тях. Откакто сме заедно ограничи контактите си с доста от тези негови приятелки, но дори след година и 8 месеца аз все още се чувствам зле, когато излиза с тях. Просто ми е много неприятно и започвам да се измъчвам. Сигурно 1-вото, което ще си помислите е, че му нямам доверие. Но не е така. Ако това беше вярно изобщо нямаше да сме заедно, още повече да издържим да бъдем заедно толкова дълго време (е, не е чак толкова дълго, но не е и никак малко).На 18 години съм, искам сериозна, истинска и красива връзка. Само че през последния месец, може би два, приятеля ми започна отново да излиза с много момичета и компании. И това мен ме побърква. Когато му казвам, че ми е неприятно и не се чувствам много добре на него му става гадно, защото мисли, че не му вярвам. И преди 2 дни ми каза нещо, което никога не бях чувала досега. Думите му бяха следните: "Задушаваш ме .Не ме оставяш да дишам. Аз съм на 18 години и искам да се забавлявам. Караш ме да се чувствам като затворник."
Тези няколко изречения ме смазаха. Никога не съм го ограничавала или задушавала. И след това, което каза... започнах да мисля, че може би чувствата му са се изчерпали или нещо се е промеило. Може да му е омръзнало... Напоследък уча много, защото тази година съм кандидат-студент и наистина си говорим малко по-малко. Но имам огромно желание да ме приемат да уча в София, за да не ни делят повече тези километри. Опасявам се, че съвсем скоро това вече няма да има смисъл Знам, че ме обича. Чувствам го. Но вероятно много неща създават напрежение между нас и всичко започва много да му тежи. Тези два дни се опитвам да говоря с него за нас и отношенията ни, но той избягва темата. Нямам идея какво ще се случи между нас. Сигурна съм в чувствата си към него, искам да бъдем заедно и в момента се разкъсвам от болка и съмнения Иска ми се да запся и когато на сутринта се събудя всичко да е било един кошмар. Просто лош сън
"Излиянието" ми стана много дълго. И ще съм много благодарна на тези, които го прочетат.
Ако някой преживява същото, ако някой може да ми даде съвет или мнение... МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ МИ!