Мисля,че Критикъ се опитва да каже,че авторката съчетава хаос и хармония в едно - първо възприятията й се сливат в хармония,а после всичко избухва в експлозия на импресии.
А фройдовото начало тук е свързано с теорията на чичко Зигмунд,според който деструктивното у човека е свързано с половия нагон психологически - тоест,когато получаваш оргазъм,агонизираш,умираш. Авторката убива антагониста в разказа,като така убива и героинята си,сливайки ги в едно цяло - подсъзнателно кълбо от сексуални емоции.
Или нещо такова...
Де да нзма - никога не съм можел да анализирам анализи...