Ами...аз...за щастие или за съжаление..страшно рядко казвам "Обичам те"...дори и на майка ми.А на момче до сега не съм го казвала.Защото когато го казваш,трябва наистина да го чувстваш...а аз може би не съм имала шанса да обичам толкова силно...е,имах го де,но не и шанса да бъда с човека,на който исках и още искам да го кажа...но когато изречеш тези думи трябва да имаш в предвид нещо реално,нещо,което да може да се усеща дори само в движенията ти...за мен тези думи са едно от най-красивите неща на Земята.Когато ги изречеш,трябва да си абсолютно сигурен,че би направил всичко за другия.Всъщност трябва да познаваш човека от другата страна,защото не можеш да обикнеш някой истински само по външния вид,по първи впечатления или докато не си сигурен напълно в това,което е.Любовта за мен трудно се появвява...но когато я намеря-определено ще е истинска и ще е нещо безумно ценно.Защото ще съм изгубила страшно много време в търсенето й.

Абе нещо не мога да се изразя както трябва,ама който разбере-разбере.