ИиИиииИиИ хора,добър ден!!! Ми аз такоа...най-накрая реших да си споделя и аз проблемчето.И тъй,моята история започва преди година и 2-3 месеца..Влязах си аз в математическата гимназия,дивях и живях спокойно ,докато един ден,октомври месец миналата година,не видях едно момче....Ниско.Колкото мен.(демек 160 см някъде...е,добре де,той е някъде и 65.. ) Зелени,дълбоки очи.Интелигентно на вид,и ммного много сериозно.Направо точно като за мен!!!Но,уви...времето ме научи ,че мен любов не може да ме срещне.. И просто не исках да го заговоря...Класните ни стаи бяха една срещу друга.И изведнъж,просто така,глупавото ми ежедневие взе да има някакъв смисъл-да свърши часа,за да мога да го видя за минутка ..или две...да си повтарям колко е прекрасен и колко много го искам....И ЧЕ НЕ Е МОЙ.Следват много безсънни нощи,много рев и сълзи,заради това че ме е дяволски срам да му се усмихна или заговоря....дойде зимната ваканция,изпълнена с мъка по това,че не го виждам!А най-лошото беше,че дори не го познавах..той не знаеше че аз съществувам...не знаеше че сърцето ми щеше да се обърне всеки път,щом зърна очите му!И тая срамежливост...
И тъй,годината се изтърколи,както и всички ваканции..Имах отношение към едно момче,но то беше просто страст..както и да е.И си мислех,че съм го забравила...Ама на!Случвало се е да се засечем по улицата и всеки път като го видех,сърцето ми почваше да думка и си мислех че тялото ми ме влече към неговото..имах чуството че ще отида и ще се забия в обятията му,че ще стоя там цяла вечност..ама на!!!
И така...настъпи началото на 9-тти клас...една суета на 15 ти септември,едни обличания..само и само да ме забележи и да му направя впечатление...пф...разминах се с него поне 10 пъти....за да ме забележи!!!но.......не го заговорих отново...шото съм шматка,дет се вика..
На един фрийрън фест разбрах ,че един мой приятел му е братовчед..Разказа ми какъв е моят възлюбен,и се оказа такъф,какъвто си го представях.Попитам е дали иска да м запознае с него....АЛЕЛУЯ!!!И така,преди точно 8 дни се запознах с него..Какъв шок бе за мен,няма да ви описвам...да чуя гласа му,да го видя в очите и да му се усмихна..Ще си кажете,тя тая е луда..ами да...признавам си,че не съм имала никога споделена любов...само авантюри...И за момент си помислих,че може да стане нещо!Братовчед му ме покани да отида с тях на волейболна тренировка(щот и двамата тренират тва).Приех.Дойде уреченият час и аз ,с една моя приятелка,братовчед му и той,тръгнахме....ама момчето се беше заговорил с едно момче и аз нямах шанс да ида до него и да го заговоря....а и ме беше дяволски много срам!!!Та...стигнахме в залата....изиграха си мача хората...а аз още нищо!!!И си викам,"Иветке,заемай са сериозно,земи с ф ръце и го заговори!!!" и той мача взе че свърши и аз с братчед му (приятелката ми си беше заминала) си заминахме(уж) а той остана в залата а зяпа мач.Ама ние решихме да му се натрапим и се върнахме.Гледахме една тренировка,и аз (отегчена) викам:Няма ли да почне тоя мач най накрая!?! И той(съвсем ненадейно) взе че почна да ми обяснява колко дълго продължава и така нататък, и се заговорихме! Почна мача,(бяхме останали само аз той и братчед му) и братчед му си замина..останахме само аз и той...И не приказвахме много,щот аз...напрао умирах от притеснение и срам....И свърши си мачааа....и тръгнахме заедно към спирката на автобуса и не спряхме да си дрънкаме разни работки.... и след тфа се разделихме,щт автобуса му идваше.
И тъй,оттам нататък,се видяхме 2 пъти иси казахме само Здравей! и толкоз...той ми се усмихва само...и ъъЪъ...абе споменал нещо на една приятелка(имала съм хубави очи) и някфи такива работи...искам да излезем,да се разхождаме,ама ме е срам!по дяволите,а съм толкова влюбена... Как да преодолея страха си,е той може да не ме хареса,притеснението си и всичките тия глупави предразсъдъци,които ме спират??? ;( хелп...и все пак предварителлно се извинявам за дългата тема.. и си кажете мнението де,аз закво бъхтих толкоз писане .. предварително мерси!!