Такам...Преди време ходих с едно момче което обичах(и продължавам да го правя)В началото всичко си беше ОК, но после аз започнах да ходя на дискотека без него и от там доидоха караниците...Попринцип преди дискотека пия и като отивахме с моите приятелки на диско мн пихме.И веднъж так се получи че аз с целвах с едно момче.Моето гадже(сега вече бившо) разбра и скъсахме..След това отново се събрахме,но нещата се повториха и потртиха...Тои вече не вярваше на нито една моя дума,но всеки човек би изгубил вяра в този които му прави такива номера..След това па се разделихме защото тои тръгна с друга за да разбера как се е чувствал.Те скъсаха след няколко дни но така и не звънеше...Много страдах..Тъкмо когато си мислих че съм го забравила(това беше окло половин година по късно)тои имаше рожден ден беше се напил и доиде до нас.Искаше отново да сме заедно.Аз му казах че е пиян и че ще говорим на другия ден но все пак е целувахме.На следващия ден му писах СМС и тои ми отговори че незнае какво му е било станало и че е по добре всичко да си остане така(ние даже здрасти не си казвахме)И след 1 месец някаде пак се събрахме..Аз вече се бях променила,но има много смотани интриганти които му казаха че пак съм се целувала с няко..И тои повярва..Тогава се разделихме за последен път(преди 5 месеца)Сега аз продължавам да го обичам и постоянно да мисля за него но тои не ще и да чуе за мен..Моля ви кажете ми да се боря ли за любовта му?Има ли смисъм пак да се унижавам като миналите пъти когато му се молех плачеики...?